О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1396
София, 17.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1425/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. И. Е. срещу решение от 24.04.2009г по гр.дело № 1175/2003г. на Софийски градски съд ,ІІб състав , с което с което в една част е отменено решение по гр.д. 7522/2001г на СРС по трудов спор и по същество е отхвърлен иск по чл. 225 ал.1 КТ вр чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ за спорната разлика по пълния предявен размер . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че тази спорната разлика,за която искът е отхвърлен , се явява претендирана въз основава на Споразумение между „А”(в несъстоятелност) и летателния състав , което е общ факт по множество дела, решени окончателно и при формирана от Върховен касационен съд практика в обратния смисъл . Споразумението, с оглед неговата действителност и правни последици ,поставя въпроси по чл. 75 и чл. 119 от КТ , чл. 62 от КТ ,както и общия въпрос кога е налице валидно предложение на работодателя за изменение на трудово правоотношение ,за изменение на индивидуална работна заплата в параметрите на споразумение с летателния състав и какви изявления или действия следва да се обективира приемането му от служителя по индивидуалното трудово правоотношение. В тази насока въззивният съд е приел липса на валидно предложение, както и липса на индивидуално приемане по конкретнния трудов договор на възнаграждение в увеличен размер . Доводът по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е подкрепен с цитиране на множество на съдебни решения, постановени по искове на други служители в същата компания ,в които същата фактическа обстановка е намерила различна интерпретация ,приложени са решение №1991 от 10.01.2006 ,реш. № 1* от 02.10.2007г ,реш. № 1* от 01 08.2006г на ВКС , ІІІ г.о като постановени в смисъл , различен от обжалваното понастоящем решение .
Ответникът по жалбата „А”(в несъстоятелност) заявява в отговор , че не се касае за разрешение в противоречие с практиката на ВКС , а за противоречиво решаван от съдилищата въпрос. Позовава се на решение №805 по гр.д. № 1019/2006г на ВКС , ІІІ г.о ,с което е прието ,че не се касае за валидно изменение на трудовите договори по отношение на възнаграждението предвид спорното споразумение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
Съдът приема доводите на касатора ,че интерпретацията на „Споразумение за работна заплата между„А”А. и летателния състав” като основание за изменение на индивидуалните трудови договори в частта за възнаграждението е въпрос , по който са постановени решения с различен краен изход на спора, но основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК съдът приема за осъществено не поради това , а предвид различното тълкуване на правни норми , свързани с колективното и индивидуално договаряне като институти на трудовото право. Приложените съдебни решения обективират противоречива практика , доколкото от един и същи факт, установен по различните съдебни дела ,са изведени противоположни правни последици . Настоящият състав на Върховен касационен съд допуска до касационна проверка въззивното решение на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 24.04.2009г по гр.дело № 1175/2003г. на Софийски градски съд ,ІІб състав
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .