2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 11.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 966/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н./ – [населено място], срещу определение № 636 от 25.10.2012 г., постановено по ч. т. д. № 565/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] /н./ срещу определение № 138 от 06.03.2012 г. по ч. т. д. № 1/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 4741 от 20.10.2011 г. по т. д. № 1433/2009 г. на Варненски окръжен съд и след извършена корекция е одобрена окончателна сметка за разпределение на сумите, получени вследствие осребряване на ипотекирано имущество от масата на несъстоятелност на длъжника [фирма] /н./.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона при формиране на извода за необжалваемост на определението по чл.729 ТЗ. Навежда оплакване, че първият тричленен състав на ВКС е отказал да разгледа частната касационна жалба, без да обсъди изложените в нея доводи за допустимост на касационното обжалване и представената в тяхна подкрепа съдебна практика.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна [фирма], която изразява становище, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба – неоснователна. В отговора е направено и искане Върховният касационен съд да възобнови производството по несъстоятелност на длъжника [фирма] /н./, спряно от Варненски окръжен съд с определение от 14.06.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] /н./, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу окончателно и неподлежащо на касационно обжалване определение, с което по повод подадена частна жалба срещу определение на Варненски окръжен съд въззивният Варненски апелативен съд е одобрил на основание чл.729 ТЗ сметка за разпределение на парични средства, получени чрез осребряване на имущество от масата на несъстоятелността на [фирма] /н./. Изложени са съображения, че след като не е сред изрично посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове на съда по несъстоятелност, за които е предвидена обжалваемост по общия ред на ГПК, съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ определението по чл.729 ТЗ подлежи на обжалване само пред съответния апелативен съд.
Обжалваното определение е правилно.
Процесуалният ред за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. Законодателят е предприел диференциран подход, като за част от актовете, изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ, е предвидил обжалване по общия ред на ГПК, а за всички останали актове, извън посочените в ал.1 на чл.613а ТЗ, е ограничил възможността за обжалване само пред съответния апелативен съд – чл.613а, ал.3 ТЗ. Във втората хипотеза произнасянето на апелативния съд е окончателно, с оглед на което неговият акт не подлежи на последващ контрол за законосъобразност от страна на Върховния касационен съд.
Предмет на обжалване с подадената пред първия тричленен състав на ВКС частна касационна жалба е определение на Варненски апелативен съд, с което в качеството си на въззивна инстанция този съд е одобрил изготвена в производство по несъстоятелност сметка за разпределение по чл.729 ТЗ. Определението по чл.729 ТЗ не е сред визираните в чл.613а, ал.1 ТЗ актове на съда по несъстоятелност, които могат да бъдат обжалвани по общия процесуален ред на ГПК, в т. ч. и пред Върховния касационен съд по пътя на частното касационно обжалване по чл.274, ал.3 ГПК. След като не попада в кръга на изчерпателно посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, според правилото на чл.613а, ал.3 ТЗ определението по чл.729 ТЗ подлежи на обжалване само пред съответния апелативен съд. Постановеното от апелативния съд определение е окончателно и поради произтичащата от закона негова необжалваемост не може да бъде обект на последващ инстанционен контрол от страна на Върховния касационен съд по общия ред на чл.274, ал.3 ГПК. В обжалваното с частната касационна жалба определение е указано изрично, че то не подлежи на последващо обжалване, но въпреки това частният жалбоподател е предприел касационно обжалване, подавайки недопустима частна касационна жалба. Като е констатирал процесуалната недопустимост на жалбата и е отказал да я разгледа по същество, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приложил правилно разпоредбите на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ и е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател е обосновал неправилността на обжалваното определение с пропуска на първия тричленен състав да обсъди доводите му за допустимост на касационното обжалване с оглед практиката в определение № 199 от 09.03.2010 г. по ч. т. д. № 625/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. /поправено с определение № 37 от 12.04.2010 г. по същото дело/, с което е разгледана по същество частна касационна жалба срещу определение по ч. гр. д. № 295/2009 г. на Великотърновски апелативен съд за одобряване на сметка за разпределение по чл.729 ТЗ. Макар да е постановено по новия съдопроизводствен ред на чл.274, ал.3 ГПК, според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС цитираното определение не е задължително за останалите състави на ВКС и не ги обвързва със застъпеното в него становище за допустимост на касационното обжалване на актовете по чл.729 ТЗ. Необсъждането на доводите на частния жалбоподател очевидно се дължи на несъгласие с посоченото становище от страна на тричленния състав, постановил обжалваното в настоящото производство определение, и с оглед на това не опорочава правилността на определението. Настоящият състав на ВКС също не споделя тезата за допустимост на касационното обжалване на актовете по чл.729 ТЗ, поради което не съобразява произнасянето си с практиката в определение № 199/09.03.2010 г. по ч. т. д. № 625/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Що се отнася до позоваването на решение № 545/27.09.2006 г. по т. д. № 246/2006 г. на ВКС, І т. о., същото е неотносимо към преценката за допустимост на частната касационна жалба срещу определението по ч. т. д. № 1/2012 г. на Варненски апелативен съд, тъй като е постановено в производство за касационно обжалване на решение по чл.735 ТЗ, а не на определение по чл.729 ТЗ, и то при действието на чл.613а ТЗ преди изменението в сила от 01.03.2008 г.
В отговора на частната жалба ответникът [фирма] е поискал от Върховният касационен съд да възобнови спряното от Варненски окръжен съд производство по несъстоятелност на [фирма] /н./. Възобновяването е от компетентността на съда по несъстоятелност и доколкото не е част от предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, направеното в тази насока искане не следва да бъде обсъждано от настоящия състав.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 636 от 25.10.2012 г., постановено по ч. т. д. № 565/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :