4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр.София, 04.06. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1798 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Върховна касационна прокуратура и насрещна касационна жалба на П. Л. Б. срещу решение № 1343 от 23.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 941 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 272 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 9386 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ на П. Л. Б. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в” във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК, по което е бил оправдан, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. е бил отхвърлен.
Касаторът Върховна касационна прокуратура твърди, че решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено осъдителното решение на СГС, е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Процесуалноправен въпрос за начина на определянето на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос според Прокуратурата обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК и на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
2. Материалноправен въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който съдилищата се произнасят противоречиво, което води до различно разрешаване на еднородни случаи. Касаторът цитира съдебна практика, в която според него се съдържа това противоречиво произнасяне на съдилищата.
Прокуратурата оспорва насрещната жалба и моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от нея въпроси, а по насрещната касационна жалба- да не бъде допускано обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Касаторът П. Б. твърди, че решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на Софийския градски съд, е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди по справедливост в противоречие с практиката на ВКС. Оспорва касационната жалба на противната страна. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от него въпрос в частта, с която Софийският апелативен съд е потвърдил отхвърлителното решение на СГС, а в частта, с която е потвърдено осъдителното решение-да не допуска касационно обжалване.
Жалбата на Върховна касационна прокуратура е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С постановление от 8.6.2004 г. срещу ищеца П. Б. е било образувано предварително производство, а в последствие Прокуратурата е повдигнала и поддържала обвинение пред съда затова, че на 27.05.2004 г. в нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на 79 годишен пешеходец на кръстовището на Р. и Д.. С влязла в сила присъда № 21 от 13.11.2008 г. по НОХД № 1164 по описа за 2005 г. на СГС, НК, 7 състав, П. Б. е бил оправдан. По предявения от него иск съдилищата са му присъдили на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неоснователно повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение. Съдилищата са констатирали въз основа на свидетелските показания, че вследствие на образуваното наказателно производство ищецът е станал нервен и раздразнителен, съществуващото преди това негово сърдечно заболяване се е влошило и на няколко пъти той е губил сърдечен ритъм, което е наложило лечението му в специализирано заведение. За да определят размера на вредите, съдилищата са съобразили естеството и тежестта на повдигнатото обвинение. Взета е била предвид продължителността на наказателното производство, която е била достатъчно дълга дори без периода на въззивното и касационното производство, предизвикано от частния обвинител. Следователно обжалваното решение съответства на т.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., според която при определянето на размера неимуществените вреди съдът е длъжен да прецени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, обусловили този размер.
В т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК е посочено, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а в т.11 е предвидено, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Обжалваното решение отговаря и на тези две постановки, залегнали в Тълкувателното решение.
Няма противоречие между обжалваното решение и т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, която определя дейността на въззивния съд като извършване на самостоятелна преценка на спора по същество, а не като контролно-отменителна дейност. Въззивният съд е достигнал до собствени констатации въз основа на събраните по делото доказателства, а не е преценявал единствено правилността на първоинстанционното решение. Следователно по първия въпрос на касатора не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по втория въпрос на В. поради противоречива съдебна практика. Цитираните в изложението съдебни решения касаят съвсем различни случаи: неоснователно повдигнати обвинения за унищожаване на орехови дръвчета, грабеж, незаконно преминаване през граница, безстопанственост, използване на служебно положение, както и присъдени обезщетения за вреди от налагане на други мерки за неотклонение. Различните размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се обуславят от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай, поради което съдебните решения за определяне на тези размери не представляват противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по жалбата на В. не трябва да бъде допускано. В този случай на основание чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на П. Б. не следва да бъде разглеждана.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1343 от 23.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 941 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, по подадената от В. касационна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на П. Л. Б. срещу решение № 1343 от 23.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 941 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: