Определение №1421 от по гр. дело №1436/1436 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 1421
 
                                               София  25.11.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1436 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. И. Г.,Б. Л. К.,З. И. Т. и М. И. Ч. -чрез процесуалния им представител-адвокат К. против въззивно решение № 567 от 29.04.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 894 от 19.03.2007г. по гр.д. № 2075/2004г.на Варненски районен съд и е обезсилено постановеното допълнително решение № 2* от 31.07.08г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-по въпрос,свързан с отговорността за непозволено увреждане,за който счита,че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 7/1959г.на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени предявените от К. Б. Ш.,Л. Б. К.,Е. И. Г.,Б. Л. К.,З. И. ,М. И. Ч. и И. Г. И. искове против С. Й. Й.,И. Й. Й.,Веса Н. Ж. ,Л. Х. Я.,Б. Д. Л. и С. Д. В. с правно основание чл.59 от ЗЗД-за заплащане на сумата от 21 287лв.,представляваща обезщетение за това,че ответниците са се разпоредили с поименни компенсаторни бонове на стойност 197 215лв.,както и за сумата в общ размер на 9 000лв.,представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за периода 20.06.200г.-18.05.2004г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска-18.05.2004г.до окончателното й заплащане.
Изводът си за неоснователност на иска съдът е мотивирал с факта,че ищците-върху които е доказателствената тежест-не са установили размера на обогатяването в полза на ответниците и съответно-размера на обедняването.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос,свързан с отговорността за непозволено увреждане –въобще не е значение за изхода на делото. Същият не е свързан с предмета на спора,не обуславя решаващата воля на съда и не съвпада с индивидуализираните обстоятелства,посочени в основанието и петитума на предявения иск. По делото нито е твърдяно,нито е установено наличие на противоправно виновно поведение на ответниците,за да е налице хипотезата на непозволено увреждане. Наведените доводи са били за неправомерно обогатяване на ответниците за сметка на ищците,тъй като те са получили през месец 06.2000г.всички компенсационни бонове /на обща стойност 197 215лв./,полагащи се като обезщетение на основание чл.10В ал.2 т.2 от ЗСПЗЗ на всички наследниците на общия наследодател -. Съобразно изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба-съдът е квалифицирал спора като такъв по чл.59 от ЗЗД и във връзка с това правно основание са изложените от него правни изводи. Обстоятелството,че в изложението и в касационната жалба се поставя въпрос,свързан с друго правно основание,различно от разгледаното от съда,мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е изпълнил задължението си да посочи конкретен въпрос,който е от значение за изхода на делото. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото –само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалван без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/в случая по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 567 от 29.04.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар