О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 21.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №190 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на „ТЕРО БГ“ЕООД-гр. Варна, срещу определение № 632 от 16.11.2018 г. по в.ч.т.д. № 510/2018 г. на ВАпС, с което е отменено определение №1935 на ВОС от 01.06.08.2018 г. по т.д. №317/18 и вместо него е постановено друго за прекратяване на производството по делото, по иск, предявен от „ТЕРО БГ“ЕООД-гр. Варна срещу „Енерго-Про Продажби“АД – Варна за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 40 281,50 лева по корекционна процедура за периода от 20.09.2016 г. до 19.09.2017 г. , с оглед неподведомственост на спора на съда, поради наличие на арбитражна клауза, материализирана в заявление № 2776829/18.03. 2014 г. от страна на Теро БГ ООД до Енерго-Про Продажби АД-Варна, прието от последното.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор на ЧКЖ със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.Претендират се разноските в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания акт, с който е приел за недопустим, с оглед неподведомственост на съдилищата, на иск, предявен от „ТЕРО БГ“ЕООД-гр. Варна срещу „Енерго-Про Продажби“АД – Варна за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 40 281,50 лева по корекционна процедура за периода от 20.09.2016 г. до 19.09.2017 г., въззивният съд се е позовал на наличие на арбитражна клауза, материализирана в заявление № 277 6829/18.03.2014 г. от страна на „Теро БГ“ ООД до Енерго-Про Продажби АД-Варна, прието от насрещната страна. В същото фигурира уговорка, че всички спорове между страните по повод снабдяването с ел.енергия на обект „Магазин за хранителни стоки Дубровник“ в Варна , ул.“Дубровник“ №4 се отнасят за решаване пред Арбитражен съд при Сдружение „ППМ“-гр. Варна.
От страна на съдебния състав на ВАпС е счетен за неоснователен доводът на ищеца за липса на арбитражна клауза, доколкото последната отговаря на изискването за писмена форма, съгласно чл.7 ал.2 ЗМТА и арбитражната институция е достатъчно индивидуализирана и съществува реално.
Не е уважено и оплакването, че ищцовото дружество, като потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1 , т.41б, буква „а“ ЗЕ, се ползва от защитата на ЗЗП и за него се отнася и разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК, възпрепятстваща отнасянето до арбитраж на потребителски спорове. Това е така, тъй като последната се отнася само за потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, какъвто може да бъде само физическо, но не и юридическо лице.
В изложението на основанията за допускане до касация от страна на частния касатор се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Като правни въпроси от изхода за спора се сочат три въпроса, които се свеждат до валидността на бланкетна уговорка в заявление по образец до дружество с монополно положение на пазара за енергийни услуги и при липса на алтернатива за индивидуална уговорка или сключване на договор за такава услуга с друг доставчик и представлява ли търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1 , т.41б, буква „а“ ЗЕ същевременно и потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, както и отнася ли се за него и разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК, възпрепятстваща отнасянето до арбитраж на потребителски спорове.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая поставените въпроси съответстват на това общо изискване на закона. Не е налице, обаче, соченото като допълнително такова-въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 от горепосоченото ТР, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма.
В отговор на поставените от касатора въпроси е налице достатъчно практика на ВКС в следната насока: включването на арбитражната клауза в образец-бланка/било то на констативен протокол за техническа проверка, било на друг документ по образец/ не я прави нищожна /Р №75/27.04.2015 г. по т.д. №324/15 на ВКС, Първо т.о., Р №219/10.02.2015 по т.д. 2051/14 на Първо т.о. на ВКС и други/ .
По въпроса, представлява ли търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1 , т.41б, буква „а“ ЗЕ същевременно и потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП отнася ли се за него и разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК възпрепятстваща отнасянето до арбитраж на потребителски спорове, , ВКС също се е произнасял в своята незадължителна практика: Р №12 /04.04.2018 г. по т.д. № 2485/17 на Първо т.о. на ВКС. В последното, двете категории потребители са категорично разграничени и неарбитруемостта на споровете, съгласно чл.19 ал.1 ГПК е приета само за потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, в който кръг ЮЛ определено не попадат. Този отговор предпоставя и необуславящия характер на вметнатите, в самата формулировка на въпросите, оплаквания за неотчитане защитата, с която потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП разполага срещу неравноправни клаузи. Последната не се отнася за търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1 , т.41б, буква „а“ ЗЕ, което, по вече изложените съображения в цитираната съдебна практика, не се явява адресат на защита по ЗЗП.
Следователно обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС, което изключва основание за допускане на касация , съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
В полза на ответника, следва се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 240 лева-адв.възнаграждение, съобразно приложения към отговора на ЧКЖ списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 632 от 16.11.2018 г. по в.ч.т.д. № 510/2018 г. на ВАпС.
ОСЪЖДА „ТЕРО БГ“ЕООД-гр. Варна, да заплати на „Енерго-Про Продажби“АД – гр. Варна сумата от 240 лева-разноски пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2