1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1449
ГР. С., 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №989/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Помощно училище „И. В.”, [населено място] село, общ. Велико Т. /ПУ/ и на М. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново /ОС/ по гр.д. №588/12 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от М. Д. срещу ПУ иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ като е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „счетоводител”, извършено със заповед от 12.10.09 г. и е отхвърлен искът й по т.3 – за сумата от 3096 лв., обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за шестмесечния срок след извършването му .
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
За да уважи искът по чл.344, ал.1,т.1 от КТ въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с едностранно предизвестие от ищцата на 29.08.09 г. За работодателя не е налице потестативното право да прекрати трудовоправната връзка, след като прекратителният ефект вече е настъпил по волята на служителката. Поради последното обаче, липсва основание за присъждане на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е уважен, жалбоподателят – отв. по иска се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, като свързва това основание с оплакването си за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона въпросите: следва ли да се приеме, че материалното потестативно право за прекратяване на тр. правоотношение е надлежно упражнено от служителката, след като е подадено писмено заявление, в което тя недвусмислено обективира волята си да прекрати тр. правоотношение на основание, с което не разполага / няма право да прекрати тр. правоотношение/; може ли да се отмени нищожна заповед за уволнение. Не обосновава обаче основанието по т.3 откъм специфичните му цел и предпоставки – неясен, противоречив или непълен закон, чието тълкуване се налага за еднаквото му прилагане по поставените въпроси, липсваща или остаряла съдебна практика по въпросите, която се нуждае от осъвременяване при променени общественоикономически условия – ТР №1/19.02.10 г. В ТР е пояснено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях.
В. съд е приел по първия от въпросите, че ищцата няма право да прекрати тр. договор със срок за изпитване на специалното основание по чл.71 от КТ, тъй като срокът е уговорен в полза на работодателя. На осн. чл.70, ал.3 от КТ обаче, има и е упражнила правото си да прекрати тр. договор на общо основание – с 30 дневно предизвестие от 30.07.09 г., според предвиденото в договора и във вр. с чл.326 от КТ. По вторият от въпросите е прието, че дисциплинарното уволнение, наложено след прекратяване на тр. договор с изтичане на срока на отправеното от работника предизвестие, е незаконно и като такова е отменено.
Първият от въпросите е застъпен в трайната практика на ВКС –напр. р. по гр.д. №981/94 г. на трето г.о., в което е посочено,че прекратяването на тр. договор настъпва с изтичане на срока за предизвестие по чл.326 от КТ. Издаването на някакъв акт от работодателя при прекратяване на тр. договор на това основание, има значение само на вътрешна констатация на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. В КТ от 1993 г. не е предвидена възможност за продължаване действието на трудовия договор, след като е бил прекратен от работника или служителя с предизвестие. Оставането на работа след срока на предизвестие е без значение. Вторият от въпросите също е решен от ОС в съответствие с практиката на ВКС – цитираното от въззивния съд решение по гр.д. №668/04 г. на трето г.о., в което е прието за незаконно и отменено уволнението, извършено от работодателя, след като тр. правоотношение вече е прекратено с предизвестие от работника. В трайната практика на ВКС – напр. р. №2053/07 г. на трето г.о. и по гр.д. №4/2003 г. на трето г.о. е посочено още, че „заповедта за уволнение (независимо от наименованието си) съставлява по своята правна същност волеизявление на страна по трудовото правоотношение за прекратяване на трудовия договор, а не административен акт. Поради това издаването й от некомпетентен орган и другите нарушения на процедурата по издаването й, както и на материалноправната уредба на уволнението водят до незаконност на уволнението и неговата отмяна. Защитата на работника (служителя) срещу пороците на заповедта за уволнение се осъществява с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението”.
Или въпросите са застъпени в трайната практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова соченото от касатора – отв. по иска основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването не е налице.
За допускане на обжалването касаторката-ищца се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от КТ. Според нея въпросът: може ли съдът, след като отмени оспореното уволнение да се позове на друго основание за прекратяване на тр. правоотношение при преценката дали работникът е останал без работа и дължи ли му се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, е решен в противоречие с практика на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по гр.д. №281/11 г. на четвърто г.о. Основанието по т.3 и тук не е обосновано откъм специфичните му цел и предпоставки, посочени по-горе, по повод жалбата на ответника по иска. С. противоречие не е налице – р. по гр.д. №281/11 г. е постановено при друга фактическа и правна обстановка. Там предпоставките по чл.225, ал.1 от КТ са установени и обезщетение – присъдено при незаконност на прекратяването на основното тр. правоотношение с работника, независимо, че е продължил да работи по допълнителното такова. За настоящия и сходните му случаи е постановеното р. по гр.д. №1833/09 г. на четвърто г.о., в което е посочено, че исковете за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са обусловени от иска за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. След отмяна с влязло в сила съдебно решение на дисциплинарното уволнение трудово правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало към датата на прекратяването му. Ето защо след като към момента на отмяна на уволнението като незаконно срокът на трудовото правоотношение или срокът на отправеното от ищеца предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, то искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът вече не разполага с потестативното право на възстановяване на предишната работа. Искът по чл. 225, ал. 1 КТ за периода след прекратяване на тр. договор с изтичане на предизвестието също е неоснователен, тъй като след тази дата ищецът не е останал без работа поради незаконното уволнение, а поради прекратяване на тр. договор с изтичането на срока на отправеното от него предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Това разрешение по отношение на иска за възстановяване на работа е възприето и в ТР №6/12 г. на ОСГК, в отговор на поставения за постановяването му въпрос.
Така не са налице основания за допускане на обжалването и по втората жалба и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №588/12 г. от 13.06.12 г. по жалбите на М. Д. и на ПУ”И. В.” – [населено място] село.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: