О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.148
гр.София, 16.02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1240/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
„П”ООД, гр. С. е подало касационна жалба вх. № 2* от 07.07.2009 год. срещу въззивното решение № 134 от 09.06.2009 год. по в.гр.дело № 225/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 18 от 11.02.2009 год. по т.дело/гр.д./ № 268/2002 год. на Великотърновския окръжен съд и е отхвърлена подадената от дружеството-касатор молба по чл.33, ал.3 ЗС за обезсилване на решението от 15.08.2003 год. по т.дело/гр.д./ № 268/2002 год. на ОС-Велико Т. в частта, с която е признато на О. Г. да встъпи в правата на купувача – „П”ООД по сделката, предмет на нотариален акт № 31, т.І, рег. № 5* нот.дело № 27/2002 год. на нотариус И. К. , с район на действие Районен съд-Г. , с която „П”А. , гр. Г. продава на „П”ООД поземлен имот/дворище/ 1232 от кв.54 по плана на гр. Г., незастроен с площ 5395 кв.м. за сумата от 80 000 лева. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на молбата по чл.33, ал.3 ЗС за обезсилване на решението от 15.08.2003 год. по т.дело/гр.д./ № 268/2002 год. на ОС-Велико Т.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС по тълкуване и прилагане разпоредбите на ГПК относно влизане на съдебните решения в сила, с позоваване на решение № 90 от 20.03.2006 год. по гр.дело № 720/2005 год. на ВКС, І г.о., решение № 776 от 15.06.1992 год. по гр.дело № 412/1992 год. ВС, ІV г.о., решение № 100 от 01.03.1995 год. по гр.дело № 1430/1993 год. ВС, ІV г.о. и решение № 1* от 02.02.1994 год. по гр.дело № 2018/1992 год. ВС, ІV г.о.; б/ необходимост от произнасяне на ВКС по „въпроси, свързани с точното прилагане на чл.33, ал.3 ЗС и разпоредбите на ГПК, които касаят влизането в сила на съдебното решение, от което зависи преценката относно изпълнение на задължението на О. Г. в законоустановения срок и погасяване на правата й по право”. В допълнителна молба се сочи, че необосновано въззивният съд е приел, че отметката върху текста на решението, направена два месеца след изготвянето му и обявяването му на страните от съдия и деловодител е част от диспозитива на решението по въпроса подлежи ли същото на обжалване пред кой съд и в какъв срок.
Ответникът по касация О. Г. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че съобразно датите, на които са връчени съобщенията на страните, решение № 97 от 04.04.2007 год. по в.гр.дело № 581/2006 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решението от 15.08.2003 год. по т.дело/гр.д./ № 268/2002 год. на Окръжния съд-Велико Т. , с което е уважен иска на О. Г. по чл.33, ал.2 ЗС, като е признато правото й да встъпи в правата на купувача по сделката, предмет на нотариален акт № 31, т.І, рег. № 5* нот.дело № 27/2002 год. – „П”ООД, е влязло в сила на 24.05.2007 год. Прието е било по-нататък, че на 05.06.2007 год. представител на О. Г. направил искане до Великотърновския окръжен съд за издаване на заверени преписи от съдебните актове, на които била направена заверка, удостоверена с подписите на съдия и съдебен деловодител при окръжния съд, че са влезли в сила на 29.05.2007 год. Според въззивния съд, касае се за официално удостоверяване датата на влизане в сила на съдебния акт и след като истинността на заверката, имаща характер на официален свидетелстващ документ не е оспорена по реда на чл.154 ГПК/отм./, не е оборена неговата материална доказателствена сила, поради което е приел, че визирания в чл.33, ал.3 ЗС месечен срок е започнал да тече от 29.05.2007 год. и е изтекъл на 29.06.2007 год. Прието е за установено, че О. Г. е превела сумата 80 000 лева на „П”ООД на 26.06.2007 год. и сметката на дружеството е била заверена със същата сума на 27.06.2007 год., т.е., че задължението е изпълнено в предвидения от закона месечен срок. Добавено е и че общината-ответник положила усилия да плати своевременно дължимата поради изкупуването сума, снабдявайки се на 05.06.2007 год. с преписи от решенията по чл.33, ал.2 ЗС със заверка относно датата на влизането им в сила; на 22.06.2007 год. отправила нотариална покана до „П”ООД за уточняване на желания от дружеството начин на плащане – в брой или по банкова сметка, която не била връчена поради промяна на адреса на управление и ненамиране на законния му представител в новия офис на юридическото лице; в деня на уточняване номера на банковата сметка на „П”ООД общината превела дължимата сума.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, доколкото с приложените към изложението на основанията решения на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на процесуалния закон – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по смисъла на процесуалния закон е налице когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
По делото не е съществувал спор относно датата на влизане в сила на решението по иска по чл.33, ал.2 ЗС, с което изкупувачът О. Г. замества третото лице-купувач по продажбения договор – „П”ООД, от която дата започва да тече месечния срок за заплащане на установената от съда цена. Липсват твърдения, че срокът за плащане на продажбената цена е различен от този, предвиден в чл.33, ал.3 ЗС, от неспазването на който настъпват и последиците от неизпълнение на паричното задължение – обезсилване на изкупвателното решение по право. Решаващ мотив на въззивната инстанция за отхвърляне на искането за обезсилване на решението по чл.33, ал.2 ЗС е,че общината-изкупувач е изпълнила паричното си задължение спрямо купувача по договора за продажба в рамките на месечния срок по чл.33, ал.3 ЗС, който съобразно официалната заверка, удостоверена с подписите на съдия и съдебен деловодител от окръжния съд е започнал да тече от 29.05.2007 год. При липса на оспорване на истинността на заверката, съставляваща според въззивния съд официален свидетелстващ документ, изводът, че общината е изпълнила паричното си задължение в месечния срок е основан на неопроверганата материална доказателствена сила на документа /чл.143 ГПК, отм./. Не е налице противоречие с решение № 90 от 20.03.2006 год. по гр.дело № 720/2005 год. на ВКС, І г.о., в което по повод на жалба срещу въззивно решение по чл.288, ал.7 ГПК/отм./ се припомня, че съгласно чл.219, б.”б” ГПК/отм./ едно решение влиза в сила „когато не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок”, т.е. когато стане необжалваемо, а необжалваемостта настъпва с изтичане на сроковете за обжалване по отношение на всяка една от страните. Решение № 100 от 01.03.1995 год. по гр.дело № 1430/1993 год. ВС, ІV г.о. е посветено както на двумесечния срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 ЗС, за който е посочено, че тече от датата на узнаване на продажбата, така и на месечния срок по чл.33, ал.3 ЗС, който по силата на закона тече от влизане на конститутивното решение за изкупуването в сила. По повод на молба, с която е поискано тълкуване на решение по иск по чл.33, ал.2 ЗС е пояснено, че съсобственикът следва да плати дължимите поради изкупуването суми в месечен срок от влизане на решението в сила на купувача, а не на продавачите по първоначалната сделка /решение № 1* от 02.02.1994 год. по гр.дело № 2018/1992 год. ВС, ІV г.о./. В решение № 776 от 15.06.1992 год. по гр.дело № 412/1992 год. ВС, ІV г.о. е уважил иск по чл.33, ал.2 ЗС, като е постановил исканото изкупуване и е осъдил ищцата-изкупувач да заплати на купувача платената от него сума по договора за покупко-продажба, като й е дал месечен срок от влизане на решението в сила да изпълни това си задължение, с предупреждение, че в противен случай решението за изкупуване се обезсилва по право /чл.33, ал.3 ЗС/.
Следователно, практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, илюстрирана със споменатите решения касае различни в сравнение с процесния казуси и не е налице твърдяното противоречие с обжалваното решение по въпроса относно началния момент на едномесечния срок по чл.33, ал.3 ЗС. В случая, от решаващо значение за изхода на делото е отговорът на въпроса дали изкупувачът изпада в забава, ако е платил продажбената цена на купувача, когото измества, след като е изтекъл един месец от влизане на решението в сила, респ. от момента, в който същото е станало необжалваемо съгласно чл.219, б.”б” ГПК/отм./, но в рамките на един месец от официално удостоверената със заверка от постановилия го съд дата на влизането му в сила. Въззивният съд е отговорил отрицателно на този обуславящ извода за неоснователност на иска по чл.33, ал.3 ЗС въпрос и доколкото цитираните решения изобщо не третират аналогичен казус, липсва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На последно място, не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Необходимост от произнасяне на Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК се поражда ако: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на съществуващи непълноти или неясноти на правни норми или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези в случая не е налице. Твърденията на жалбоподателя, че необосновано въззивният съд е възприел отметката върху текста на съдебното решение като част от диспозитива на същото – чл.236, ал.1, т.7 ГПК, както и че изкупувачът не може да се освободи от задължението си да плати цената на купувача чрез възражение, че изпълнението е станало невъзможно не по негова вина /срвн. допълнителното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК с вх. № 3* от 13.10.2009 год./ биха съставлявали касационни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче Върховният касационен съд се произнася само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В случая, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 09.06.2009 год. по в.гр.дело № 225/2009 год. на Великотърновския апелативен съд по жалба вх. № 2* от 07.07.2009 год. на „П”ООД, гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: