Определение №149 от 14.4.2010 по ч.пр. дело №148/148 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 
 
                                        №149
 
                     София, 14.04. 2010 год.
 
 
                   В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 148 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба от П. С. П. против определение № 1* от 22.01.2009 г. по ч.гр.д. № 12573/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение от 17.04.2009 г. по гр.д. № 2148/2006 г. на Софийски районен съд, 65 състав.
Жалбоподателят е навела доводи за незаконосъобразност, тъй като съдът не е взел предвид, че първонистанционното определение противоречи на чл.2 ГПК /отм./ и по същество прегражда хода и понататъшното разглеждане на делото чрез въвеждане на недопустими искове за делба срещу особственици и за имоти, които са еднолична собственост на лица, които не са страни в делото и въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е разглеждал и не е обсъдил по същество тези обстоятелства.
Ответникът по частната жалба С. Е. Н. не е изразил становище по същата.
Върховният касационен съд констатира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е във фазата по допускане на съдебна делба и се развила между П. С. П. и С. Е. Н.. С атакуваното определение Софийски районен съд е отменил определението си за даване ход по съществото на спора и е оставил исковата молба на С. Е. Н. , както и молбата на П. С. П. по реда на чл.278, ал.2 ГПК /отм./ без движение, като е дал указания за отстраняване на нередовностите им чрез насочване на иска за делба и срещу лицата, за които по делото са налице твърдения и данни, че притежават права в делбените имоти. Въззивният съд е приел, че това определение не е сред обжалваемите съгласно чл.274, ал.1 ГПК /отм./, поради което е оставил без разглеждане частната жалба на П. П.
Атакуваното определение е законосъобразно. Определението за оставяне на искова молба без движение е насочено към осъществяване на законосъобразно съдебно производство, като дава възможност на заинтересованата страна да отстрани констатираните нередовности и в този смисъл неоснователна е тезата на жалбоподателя П. П. , че същото е преграждащо. Процесуалният закон не предвижда обжалваемост на определенията по чл.100 ГПК /отм./, а следователно законосъобразността на дадените указания може да бъде преценена само при обжалване на определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, ако същите не бъдат изпълнени или чрез инстанционния контрол на постановеното по поправената искова молба съдебно решение.
В обобщение въззивното определение е съобразено с процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 22.01.2009 г. по ч.гр.д. № 12573/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар