4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
С., 23.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 656 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 3624 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1489/2011 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено определение № 5742 от 08.07.2011 г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 7946/2010 г. и е оставена без разглеждане частна жалба против определение № 5650 от 06.07.2011 г. в частта му, с която не е приет за съвместно разглеждане по гр.д. № 7946/2010 г. иск с правно основание чл. 88 ЗЗД, предявен с молба от 16.05.2011 г., подадена от Н. Г. С. и С. В. Б., двете от [населено място].
Частна касационна жалба срещу определението на Бургаски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. Г. С. и С. В. Б.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос преклудира ли се правото да се иска разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, когато неизпълнението е настъпило след влизане в сила на решение по допускане на делбата, с което прехвърлителното действие на договора е зачетено, се явява от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото и е разрешен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба П. Г. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението на въззивния съд в частта му, с която е потвърдено определение № 5742 от 08.07.2011 г., преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. В частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба против определение № 5650 от 06.07.2011 г., определението подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 7946/2010 година на Бургаски районен съд е образувано въз основа на искова молба от 07.10.2010 г., подадена от Н. Г. С. и С. В. Б., двете от [населено място] против П. Г. П. от [населено място], с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че ищците са прехвърлили на ответника право на собственост върху идеални части от техен съсобствен недвижим имот в [населено място]; че извършеното дарение е привидна сделка, прикриваща възмездна, тъй като е уговорена размяна на престации – в нотариалният акт за дарение е уговорено, че ответникът ще извърши действия по промяна на статута на недвижимия имот и по изготвяне на документация за застрояването му. Претендира се прогласяване нищожност на привидната сделка и разваляне на прикритата, поради неизпълнение на договорните задължения на приобретателя. С молба от 16.05.2011 г., ищците са поискали да бъде постановено и връщане на даденото по развалената прикрита сделка. С определение № 5650 от 06.07.2011 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане предявената претенция по чл. 88 ЗЗД, а с определение № 5742 от 08.07.2011 г., е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният иск е недопустим.
Определението за прекратяване на производството по делото е потвърдено с определение № 3624 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1489/2011 г. на Бургаски окръжен съд. Със същото определение на въззивния съд е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба против определение № 5650 от 06.07.2011 г., с което е отказано да се приеме за съвместно разглеждане предявеният иск за връщане на даденото по прикритата сделка. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 4479/2008 г. на Бургаски районен съд между страните е допусната съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот;че въпросът за частите на страните от съсобствеността е разрешен със сила на пресъдено нещо; вещнотранслативния ефект на атакуваната сделка е зачетен в съдебно производство, проведено с участие на страните по сделката, в което са преклудирани всички възражения, свързани с валидността на сделката и вещните и последици.
Върховният касационен съд намира, че определение № 3624 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1489/2011 г. на Бургаски окръжен съд е законосъобразно в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба против определение № 5650 от 06.07.2011 г. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите изрично посочени в закона и когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което се отказва последващо обективно съединяване на искове не попада в категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК. Отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане в същото производство иск с правно основание чл. 88 ЗЗД за връщане на даденото по развален поради неизпълнение договор не прегражда възможността страната да предяви иска в отделно производство, поради което частната жалба срещу определение № 5650 от 06.07.2011 г. е недопустима, както правилно е прието в обжалваното определение.
По отношение определение № 3624 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1489/2011 г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 5742 от 08.07.2011 г. на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 7946/2010 г., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Повдигнатият от касаторите въпрос преклудира ли се правото да се иска разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, когато неизпълнението е настъпило след влизане в сила на решение по допускане на делбата не е обуславящ процесуалноправния спор за допустимостта на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД. Искът за разкриване на симулация може да бъде предявен във всеки един последващ сделката момент, поради което непредявяването му в срока по чл. 342 ГПК преклудира възможността за последващото му провеждане в отделно производство (в този смисъл и приложеното към касационната жалба определение № 21 от 17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 485/2010 г. на І г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК). Искът с правно основание чл. 87, ал.1 ЗЗД за разваляне на прикритата сделка е обусловен от разглеждането на иска за прогласяване недействителност на привидната сделка, поради което с погасяването на възможността да се предяви иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД обусловеният иск също се явява недопустим. Действително, възраженията, които е невъзможно да бъдат упражнени не могат да се считат за преклудирани (определение № 577 от 22.12.2010 г. по ч. гр. д. № 330/2010 г. на І г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК), но в процесния случай няма своевременно предявена претенция за прогласяване недействителност на дарението – по-късно възникналите права по обусловения иск биха могли да бъдат предявени след възникването им в отделен иск след допускане на делбата само при своевременно предявена претенция по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Процесуалният пропуск на страната е преклудирал възможността за предявяване на иска за разваляне на прикритата сделка в отделно производство, а правото да се претендира равностойността на разноските на прехвърлителя за извършване вместо дарения на възложените му със сделката заместими действия по промяна на статута на недвижимия имот и по изготвяне на документация за застрояването му, могат да се претендират като претенция по сметки в производството по извършване на делбата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 1860 лева – изплатено възнаграждение по договор за правна помощ с К. Д. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3624 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1489/2011 г. на Бургаски окръжен съд с което е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от Н. Г. С. и С. В. Б., двете от [населено място] против определение № 5650 от 06.07.2011 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3624 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1489/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5742 от 08.07.2011 г. на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 7946/2010 г.
ОСЪЖДА Н. Г. С. с ЕГН [ЕГН] и С. В. Б. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място] да заплатят на П. Г. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1860 (хиляда осемстотин и шестдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: