О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1502
София, 09.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1797 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Г. Т., от гр. Р., срещу решението от 10.07.2009 г. по гр.д. № 191 /2009 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е оставено в сила решение от 09.03.2009 г. по гр.д. № 2181 /2006 г. на Варненския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъдена да заплати на Д. С. М. и С. М. М. сумата 26,065 лева на основание чл.59,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 01.12.1996 г. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, както и разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: въззивният съд не е изложил никакви мотиви за това в какво се състои обедняването на ищците – не е разгледал елемент от фактическия състав на чл.59,ал.1 ЗЗД и решението му противоречи на практиката на ВКС, отразена в следните решения : № 774 / 08.11.2005 г. по гр.д. № 537 /2004 г., ІІ г.о.; № 1081 /05.11.2008 г. по гр.д. № 3259 /2007 г. на ІІІ г.о.; № 1* от 15.11.2007 г. по гр.д. № 1077 /2006 г., V г.о..
Ответниците в това производство Д. С. М. и С. М. М. оспорват наличието на основания за допустимост на жалбата: твърдението, че не е обсъждано обедняването им е невярно, поради което е невярно и твърдението, че този въпрос е разрешен в противоречие с решения № 774 и 1085, второто от които е постановено по различен от настоящия спор – за отношения по облигационен договор за наем, решение № 1* е относимо към спора – по идентичен казус, но и разрешенията на предпоставките на иска по чл.59 ЗЗД са същите, а не противоречиви.
По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането е неоснователно, по следните съображения:
Повдигнатият материалноправен въпрос е една от предпоставките за уважаването на иск с правна квалификация чл.59,ал.1 ЗЗД, поради което наличието, както и липсата на изводи за него, е от значение за правилността на съдебно решение, постановено по такъв спор. противоречието с решения на ВКС, постановени по отделни спорове, попада в хипотезиса на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е очертал предмета на спора – иск за обезщетение в размер на стойността на извършени разходи за множество отделни строително-монтажни работи (съдът ги е описал поотделно, както и тяхната стойност), за които ищците твърдят, че са извършили в апартамент, за който са сключили договор като купувачи за покупко-продажба във формата на нотариален акт, за да го приведат във вид, годен за обитаване и който по-късно са били осъдени да предадат на жалбоподателя, при което те са се обеднили със стойността на направените разноски, а ответникът се е обогатила със същата сума. След това съдът е обсъдил доказателствата по делото и е основал на тях фактически изводи за състоянието на апартамента в момента, в който ищците са започнали да упражняват фактическа власт върху него, за това, че ищците са извършили или заплатили строително-монтажните работи, за които претендират обезщетение, за това, че те съществуват и в момента и каква е тяхната стойност според заключения на СТЕ. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че установената стойност на извършените разходи за извършване на процесните подобрения представлява размерът на обедняването на ищците и тя е по-малка от стойността на обогатяването – стойността на подобренията според заключение на СТЕ, следователно искът е основателен (за стойността на извършените от ищците разходи).
Поради изложеното следва да се приеме, че съдът е формирал и отразил фактически и правни изводи по релевантния за спора и за правилността на решението по него въпрос – ищците са се обеднили с разходите, които са доказали, че са извършили за твърдените СМР. Разрешението на този въпрос не е в противоречие, а в съответствие с посочените решения на ВКС, които са обсъждали необходимостта от установяване на обедняването на ищеца за успешното провеждане на искове с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД.
Поради което настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на посоченото основание – чл.280,ал.1,т.2 ГПК не са осъществени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационното обжалване решение от 10.07.2009 г. по гр.д. № 191 /2009 г. на Варненския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.