Определение №152 от 16.3.2010 по ч.пр. дело №54/54 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   152
 
                                                София, 16.03.2010 г.
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание осми март     две хиляди и десета    година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА    
                                           Членове :  АНИ САРАЛИЕВА
                                                     ЕМИЛ ТОМОВ   
 
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело №54/2010 г , като  взе предвид следното :
            Производството е образувано по частна жалба на И. П. Д. от гр. Д. срещу определение №689 от 11.12.2009г по ч.гр.д. № 686/2009г на Върховен касационен съд , ІІІ г.о с което е оставена без разглеждане касационна частна жалба срещу определение от 24.09.2009г по ч. гр.д. № 609/2009г на Окръжен съд гр. К.. По частна жалба на насрещната страна въззивният съд е отменил допуснато от първата инстанция обезпечение .
В жалбата се коментират и се поддържат съображения във връзка с други съдебни производства
В отговор ответницата по жалбата Х. С. Д. оспорва частната жалба .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК .
По същество частната жалба е неоснователна .
Обжалваното пред Върховен касационен съд, ІІІ г.о определение е било постановено в рамките на въззивния контрол по чл.396 ал.1 от ГПК , по частна жалба на насрещната страна , срещу определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск , който настоящата касаторка щяла да предяви «за отмяна на влязло в сила решение» (чл. 303 т.1 ГПК ) . Щом се касае за въззивно , а не постановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. 274 ал.1от ГПК ,за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице две положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК , а именно : да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК , наред с това определението да е или преграждащо ( чл. 273 ал.3 т.1 ГПК ) , или с него да се дава разрешение по същество на други производства или да се прегражда тяхното развитие( чл. 273 ал.3 т.2 ГПК).
Атакуваното с оставената без разглеждане касационна частна жалба определение на Кюстендилски окръжен съд не е преграждащо за делото по смисъла на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК , не е и от категорията съдебни актове по чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, за които законът предвижда факултативно касационно обжалване, поради което изложените от състава на Върховен касационен съд, ІІІ г.о съображения за недопустимост следва да бъдат споделени
Процесуалният закон не предвижда касационно обжалване на всички въззивни определения , поради това и се заема да уреди това обжалване отделно в чл. 274 ал.3 от ГПК. В чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК е използван израза «разрешение по същество». Касае се за материален критерии, а не за процесуално съдържание на акта ,поради това изрично е добавена и хипотезата «преграждане развитието» на производство с предмет коментираното материалноправно разрешение. Това разбиране за съдържанието на закона бе изведено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г по гр.д. № 1/ 2001г на ОСГК на Върховния касационен съд : на касационно обжалване ще подлежат тези определения , с които се разрешава материалноправен въпрос , свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Разрешението намира приложение и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения, като радакцията на чл.274 ал.3 т.2 ГПК сочи да е възприет именно изведения по тълкувателен път признак .
Обезпечителният процес остава извън материалния критерий на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК ,определенията по чл.389 ГПК имат привременен , несамостоятелен характер, с тях не се дава разрешение по същество. По отношение на потвърдени или отменени обезпечителни мерки в рамките на въззивни производства по частни жалби , контролът е двуинстанционен.
По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
Потвърждава определение №689 от 11.12.2009г по ч.гр.д. № 686/2009г на Върховен касационен съд , ІІІ г.о
Определението е окончателно
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар