2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 28.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 103/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. К. против определение № 15096 от 17. 10. 2011 г. по ч. гр. д. № 10115/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав, с което е оставено в сила определение по гр.д. № 16510/2011 г. на Софийски районен съд, І ГО, 38 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на С. Р. Канфора по чл. 250, ал. 2 ГПК /отм./ за спиране на изпълнително дело № 11602/2006 г. на СИС при СРС, 2 отделение, 10 участък. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Жалбоподателката, въпреки предоставената й възможност, не формулира /нито в частната касационна жалба, нито в уточняващата молба/ правен въпрос, към който отнася твърденията си за значението на разглеждането му за точното приложение на закона и за развитието на правото. В частната жалба сочи незаконосъобразност на въззивното определение, изразяваща се в неправилна преценка на доказателствата, касаещи връчване на призовката за доброволно изпълнение и в необоснованост на извода за пропускане на срока по чл. 250 ГПК /отм./, а в уточняващата молба поддържа, че преценката на правилността на определението ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частните касационни жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. В този смисъл, позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, изразява се в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма и, при липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос, не би могло да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15096 от 17. 10. 2011 г. по ч. гр. д. № 10115/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: