2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
ГР. С., 16.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.05.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1206/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Б. В. и И. В. и на В. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №2009/13 г. в различни негови части и по допускане на обжалването.
Ищците Б. В. и И. В. обжалват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете им с пр. осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД относно „правото на ползване на басейн”, обещано им със сключения между страните предварителен договор от 15.10.07 г. Исковете са с цена съответно 3000 и 2000 лв., поради което касационната жалба е недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК и следва да остане без разглеждане.
Ответницата по исковете В. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД на ищците Б. В. и Ив. В. сумите от 4 550 лв. и 3576 лв., получени без основание, по обявен за нищожен договор за учредяване на право на ползване върху две паркоместа в незастроената част на означения УПИ, в който е построена жилищната сграда, където се намира закупеният от ищците апартамент.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение /по искове с цена 8 000 и 7 000 лв./ и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС въззивният съд е решил въпроса за възможността паркомястото като несамостоятелна, необособена част от друг обект /подземен паркинг или незастроена част от УПИ, в който е изградена жилищна сграда в режим на ЕС/ да бъде предмет на разпореждане от страна на собственика, вкл. с учредяване на ограниченото вещно право на ползване. Правният статут на паркомястото като обект на гражданския оборот, според касаторката е въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези твърдяни допълнителни предпоставки, обаче, не са обосновани откъм специфичното им съдържание, разяснено в ТР №1/19.02.10 г.
Първият от въпросите не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика, на която се е позовал и въззивният съд. В р. по гр.д. №3834/07 г. на трето гр. отд. и по гр.д. №5871/07 г. на четвърто г.о., по ГПК, отм., е посочено, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост / и на другите вещни права/, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект – парцел, сграда или обект в нея, поради което не може да бъде обект на прехвърлителна сделка, вън от самостоятелния обект, към който принадлежи. Върху обща за всички етажни собственици част / каквато в случая е незастроената част от УПИ/, един / или едни/ от тях не могат да имат изключителни права- чл.38 и 40 ЗС / р. по гр.д. №4076/08 г. на четвърто г.о., по чл.290 ГПК/.
В. решение по първия поставен въпрос съответства на цитираната в него и сега от касатора практика на ВКС, поради което не са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Изясняването на въпросите за статута на паркомястото и възможността да е обект на разпоредителна сделка в практиката на ВКС сочи, че не е налице и основанието по т.3 от с.р. – ТР №1/10 г. Затова по жалбата на В. Х. не следва да се допуска касационно обжалване.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на ищците Б. В. и И. В. срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №2009/13 г. от 10.10.13 г., в частта, с която са отхвърлени исковете с пр. осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД и цена 3 000 и 2 000 лв., относно правото на ползване на басейн..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на ответницата В. Х. срещу същото въззивно решение, в частта, с която са уважени исковете с пр. осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумите 4 550 и 3 576 лв.
Определението за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: