О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1532
София 18.12.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1546/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Г, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” с-в, от 13.04.2009г. по в.гр.д. № 491/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 58 с-в, от 03.12.2007г. по гр.д. № 14953/2006г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. срещу М. на з. и продоволствието иск по чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди поради временно отстраняване от работа за периода от 21.02.2005г. до 02.05.2006г.
Ответникът по касация М. на з. и х. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете, квалифицирани от съда по чл. 100, ал. 4 ЗДСл, Софийски градски съд е приел, че временното отстраняване от служба по реда на чл. 100, ал. 1 ЗДСл е превантивна принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки се налагат с писмени актове, които са индивидуални административни актове по дефиниция. Следователно двете заповеди – от 21.02.2005г. и от 23.08.2005г., имат такъв характер. Съгласно признанието на ищеца в исковата молба първата заповед не му е била връчена поради ползване на отпуск по болест. Следователно този акт не е произвел правни последици, поради което искът за периода от издаването на заповедта до връчването на втората заповед е неоснователен на това основание. Относно втората заповед съдът е приел, че претенцията също е неоснователна, тъй като актът не е отменен. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди от незаконни актове може да се иска само след тяхното отменяване по съответния ред. В случая е налице индивидуален административен акт – заповед № РД-ІІ312/23.08.2005г., който не е бил отменен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Н. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос представляват ли заповедите за отстраняване от длъжност, издадени от работодателя по искане на прокуратурата и по силата на закона, индивидуални административни актове или не. Прилага съдебни решения за които твърди, че обосновават наличието на противоречиво решаване на поставения въпрос от съдилищата. Освен това счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от касатора въпрос, тъй като приложените решения не съдържат произнасяне на съдилищата относно сходни казуси, нито становище за характера на акта по чл. 100 ЗДСл на органа по назначаването.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради следните съображения:
Заповедта за отстраняване от работа на държавен служител при условията на чл. 100, ал. 2 ЗДСл представлява индивидуален административен акт. Наложената принудителна административна мярка е в правомощията на органа по назначаване, засяга правото на труд на държавния служител, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на Административно- процесуалния кодекс. Спор за законосъобразността на заповед за отстраняване от работа на държавен служител е разгледан например с решение № 5557/2007г. по адм.д. № 2482/2007г., V о. на ВАС. Същото становище е изразено и в определение № 1295/2005г. по адм.д. № 1232/2005г., V о. на ВАС. Становището на въззивния съд по поставения въпрос е в съответствие със съдебната практика.
Освен това, съгласно задължителните указания на ВКС в т. 10 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, в тези случаи администрацията не носи отговорност за вреди, тъй като действа при условията на обвързана компетентност. Отстраняването от длъжност от органа по назначаването е последица от повдигането на обвинение за извършено престъпление в качеството на длъжностно лице – чл. 100, ал. 2 ЗДСл. Действията на администрацията са законни, тъй като органът няма право на преценка при наличието на предпоставките на посочената разпоредба. В този случай съгласно приетото в ТР № 3/2005г. ОСГК, ВКС вредите от такива актове, включително имуществените вреди от неполучено възнаграждение от държавен служител, се преценяват при определяне на глобалния размер на обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2 ЗОДОВ. По настоящото дело искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода на временното отстраняване от длъжност е предявен срещу органа по назначаването.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав на Върховният касационен съд да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” с-в, от 13.04.2009г. по в.гр.д. № 491/2008г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: