3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
Гр.София, 14.03.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 707 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. – [фирма],[населено място] срещу решение № 1046/08.07.2010г., постановено по гр.д.№ 1715/10г. от П. окръжен съд, с което е отменено решение № 1388/04.05.2010г. по гр.д.№ 13669/09г. на П. районен съд и касаторът е осъден да върне на Т. дружество “Р.”,[населено място], на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД следния недвижим имот, предоставен му по договор за наем от 22.05.2007г., а именно : туристически обект – хижа “Ч.”, находяща се в парк “Р.”, местн.”Узунала”.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните наемен договор е развален по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД поради неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемната цена. Възражението на ответника по иска – настоящ касатор, по чл.90 ЗЗД е счетено за неоснователно, тъй като наетият обект е бил ползван по предназначение от наемателя, същият не е бил възпрепятстван от наемодателя, а исканията за предоставяне на документи с цел снабдяване с разрешение за ползване на обекта са заявени след като е спрял плащането на наемната цена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че правните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС са за правото на изправната страна да развали договора, за правните последици на поканата за изпълнение и за добросъвестността при изпълнение на задълженията.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, поставените въпроси имат характер на материалноправни въпроси, но даденото разрешение по същите от въззивния съд не е противоречие с практиката на ВКС. Решаващият състав е основал изводите си за прекратяване на наемното правоотношение след обсъждане на събраните по делото доказателства и на твърденията и доводите на страните. Изявлението за разваляне на договора, изправността на наемодателя, добросъвестността при изпълнение на задълженията и възражението за неизпълнен договор са въведени в предмета на делото и подведени под правната норма, регламентираща съответните институти на облигационното право. Изводите на окръжния съд са обосновани с приетите за установени факти и обстоятелства по делото. В този смисъл, заявените основания за допускане на касационното обжалване представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради което не попадат в хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие № 10698.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1046/08.07.2010г., постановено по гр.д.№ 1715/10г. от П. окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Г. В. – [фирма],[населено място], [улица], да заплати на Т. дружество “Р.”,[населено място], [улица], сумата от 1200 лв. /Хиляда и двеста лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.