3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 21.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4653/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба, вх.№3295/26.9.2018 г., подадена от Д. И. К. от [населено място], приподписана от адв. И. Б., против въззивно решение №112/20.7.2018 г. по гр.д.№96/2018 г. по описа на Габровския окръжен съд,г.о., с което е потвърдено решение №4/09.02.2018 г. по гр.д.№1882/2018 г. по описа на Габровския районен съд, с което са изменени определените с решение №224/2009 г. по гр.д.№555/2009 г. по описа на РС – Габрово, местоживеене на детето В. П. В., упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, като родителските права са предоставени на бащата П. Д. В., а на майката е определен режим на лични контакти и същата е осъдена да заплаща издръжка.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че възможностите, които има бащата за отглеждане на детето са по-добри от тези на майката, като е отчетено и желанието на детето, предвид отношенията на майката с нейния приятел.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/1974 г., в което се обсъждат въпроси, свързани с предоставяне родителските права на малолетно дете на единия от родителите, като в него категорично са посочени критериите, които съдилищата следва да обсъждат при решаване на такива дела, а именно за възпитателските качества на родителите. Представят се и две решения на ВКС по чл.290 ГПК и едно на ОС – Стара Загора.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация П. Д. В., посредством процесуалния си представител – адв. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да следва се допусне до касационно обжалване. Касационната жалбоподателка не е поставила въпроси по смисъла на ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Посочването на противоречие на въззивното решение с други такива на ВС и ВКС, постановени по чл.290 ГПК не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като такъв реално не е поставен. Посочването на цитираните и представени решения може да бъде зачетено само в случай, че бъде поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №112/20.7.2018 г. по гр.д.№96/2018 г. по описа на Габровския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], т.7, ап.24, да заплати на П. Д. В., ЕГН – [ЕГН], [населено място], [улица], вх.1, ап.3, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: