Определение №154 от 39898 по ч.пр. дело №129/129 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 154
 
София, 26.03.2009 год.
 
      
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
 
                                         Председател:  ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                Членове:   ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                                                    МАРИАНА КОСТОВА
             
като изслуша докладваното  от съдията  Костова ч.т.129 по описа  за 2009 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от “И” АД от гр. В. срещу определение №738 от 7.10.2008 г. на Софийския апелативен съд, по ч.гр.д. № 1991/2008 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството срещу определението на СГС, VІ т.о., трети състав, постановено на 15.07.2008г. по гр.дело № 1012/2007г., в частта, с която е заменено допуснатото с определение на Варненския районен съд обезпечение със залог в пари в размер на 135 647 лв., разлика над действителната стойност на възбранения имот “Л” в гр. Ш., като е запазен запора /възбраната/ върху недв. имот “Л”.
В писмен отговор “Д” О. , гр. С. застъпва становището за необжалваемост на определението на САС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да остави без разглеждане частната жалба на “И” АД, гр. В., с което е обжалвано определението на СГС за замяна на допуснато обезпечение, САС е приел, че актовете на съда по чл.317, ал.2 ГПК/отм/ не подлежат на инстанционен контрол, тъй като не попадат в нито една от категориите обжалваеми актове, посочени в разпоредбата на чл.213 ГПК/отм/. Съдът е обосновал извода си за необжалваемост на акта и с правилото на чл.317, ал.2 ГПК/отм/, че при оценим в пари иск, ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото обезпечение със залог в пари или ценни книжа, съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Касаторът обосновава правото си на жалба по арг. на чл.321, ал.2 ГПК/отм/.
Определението на САС в обжалваната му част е неправилно. По силата на разпоредбата на чл.321, ал.2 ГПК/отм/ определенията на съда, с които се отменя допуснатото обезпечение или се заменя една обезпечителна мярка с друга, вкл. и в хипотезата на чл.317, ал.2 ГПК/отм/ подлежат на инстанционен контрол. Заменянето на една обезпечителна мярка с друга е съвкупен акт, който едновременно заличава правните последици на старата обезпечителна мярка и създава правните последици на новата обезпечителна мярка. От това следва, че производството за замяна на обезпечителна мярка е аналогично на производството по отмяна на обезпечителна мярка, поради което по аргумент на чл.321, ал.2 ГПК / отм/ лицата, засегнати от процесуалната или материална незаконосъобразност на определението за допуснатото обезпечението, могат да го обжалват пред по-горе стоящия съд. При обжалване на допуснатата от съда замяна на обезпечителната мярка, в хипотезата на чл.317, ал.2 ГПК, ще подлежи на преценка не правото на ответника да иска замяната/ което е безусловно/, а дали са спазени материалните предпоставки на чл.180 и чл.181 ЗЗД на допуснатото обезпечение. Възможността да не бъде спазено изискването на закона за възможните обекти на обезпечението, меродавната стойност и начина на учредяване на обезпечението определя правния интерес на ищеца от обжалване на определението по чл.317, ал.2 ГПК/отм/, респ. чл.398, ал.2 ГПК. Следователно, определението на СГС, с което е допусната замяна на обезпечителната мярка попада в кръга на определенията, за които е предвидено в закона да подлежат на инстанционен контрол/ чл.213, б”б” ГПК отм/. По изложените съображения, обжалваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено и делото изпратено на САС за произнасяне по съществото на въззивната жалба.
Следва да се отбележи, че в случая неправилно съдът е приел, че са приложими разпоредбите на отменения ГПК. От изложените в молбата за замяна на обезпечителната мярка данни следва извод, че същата е подадена след 1.03.2008г. Съгласно параграф 2, ал.4 от ПЗР на ГПК производствата по молби постъпили до 1.03.2008г. се разглеждан по реда на отменения ГПК, т.е. след като молбата за замяна на обезпечителната мярка е подадена след 1.03.2008г. приложими правни норми по обжалване на определението на първоинстанционния съд ще бъдат нормите на действащия в момента ГПК/ чл.402, ал.2 ГПК, аналогична на чл.321, ал.2 ГПК/.
Предвид на горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯ определение №738 от 7.10.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1991/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на “И” АД, гр. В. срещу определението на СГС от 15.07.2007г., с което допусната замяна на обезпечение със залог в пари.
Връща делото на САС за произнасяне по съществото на частната жалба.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
 
 

Оценете статията

Вашият коментар