1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
ГР. С., 11.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2015 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5620/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Търговище по гр.д. №113/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Г. Т. иск с пр.осн. чл.45 ЗЗД – за сумата от 9391 лв., претендирана като обезщетение за отнети от ответника 3 827 л. дизелово гориво – собственост на ищеца, което съхранявал в наетия от него недвижим имот в [населено място]. Имотът е охраняван от ответника по тр. договор с наемодателя [фирма], [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: „При извършено вътрешно разследване на всички служители и при информиране на управителя на дружеството от полицията в кое лице точно се съмняват за извършител на кражбите, може ли да се направи извод за основателността на претенцията на ищеца за липсата на гориво ? Следва ли да се възприеме изцяло заключението на вещото лице от съда при положение, че – видно от св. показания и материалите по нохд се съдържат данни за начина на извършване на кражбата – дизеловото гориво е източвано чрез ключ от цистерната, без да се отчита през брояча, т.е. – че когато е установена липса на гориво преди всяко ново зареждане на цистерната, ответникът следва ли да е бил на работа, за да е извършвал кражбите на дизелово гориво, съобразно установената липса?”. Според касатора въззивният съд не се е съобразил с трайната практика на съдилищата – напр. р. по гр.д. №826/11 г. на РС Русе, според което съставомерността на вредата / в състава на престъплението, за което е осъден ответникът/ обвързва гражданския съд при разглеждане на гражданските последици от деянието и с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по т.д. №475/12 г. на второ т.о., според което съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице / в случая назначената икономическа експертиза/, а го обсъжда наред с другите доказателства по делото, на осн. чл.202 ГПК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. Поставените от касатора въпроси почиват на конкретни фактически предпоставки от предмета на спора, предполагат разглеждането му по същество и по характера си са доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК. В ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/11 г. на ОСГТК е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Не са установени от касатора и специфичните допълнителни основания на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, разяснени в ТР №1/10 г. Въпросите за основанието и реда за осъществяване на отговорността в случаи като процесния са разработени в задължителната и трайната практика на ВКС и съдилищата. В ППВС №17/63 г., т.6 е посочено , че „когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди. Работникът, причинил вредите, отговаря по чл. 95 КТ, отм./ чл.203 КТ/ пред предприятието, но не и пред увреденото лице. В случая договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл. 45 и следващите от ЗЗД. Ако обаче вредите са резултат на извършено престъпление от работника или служителя, макар и при изпълнение на възложената работа, отговорността по чл. 45 ЗЗД не се изключва.”
Ответникът е осъден по нохд за извършен опит да отнеме 325 л. дизелово гориво на стойност 854 лв. от владението на ищцовото дружество, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието остава недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.195, ал.1,т.4,5 и 6, вр. с чл.194, ал.1 и чл.18, ал.1 НК. Осъждането е за опит за кражба, затова според въззивния съд не може да се счита за установено с обвързващата сила на присъдата – чл.300 ГПК, че ищецът е отнел посоченото там количество гориво. Отнемането на процесното по – голямо количество гориво, според ОС, също не е установено от събраните по делото доказателства.
В практиката на ВКС е изяснено, че противоправното действие и настъпилите в причинна връзка с него вреди по иск с пр. осн.чл.45 ЗЗД следва да се докажат от ищеца, предполага се само вината на ответника на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД – ППВС №7/59 г., р. по гр.д. №449/12 г. трето г.о. на ВКС и др. Дали елементите от състава на деликта са установени преценява съдът – инстанция по същество, въз основа на събраните доказателства. В случая въззивният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствата, като е ценил икономическата експертиза наред с другите доказателства – протоколи за оглед и доброволно предаване по нохд и св. показания пред гражданския съд.. Приел е, че от тях не се установяват нито пряко, нито косвено – чрез система от косвени доказателства, които да създадат убеденост за осъществяване на релевантните факти / р. по гр.д. №502/11 г. на трето г.о. на ВКС/ – елементите от деликтния състав.
Така въззивното решение е съобразено с представеното от касатора р. на ВКС по приложението на чл.202 ГПК; решението на РС Русе е представено без данни за окончателност и не може да послужи за обосноваване на противоречие по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/10 г. Освен това, установената там фактическа обстановка е друга – обезщетение е присъдено за уловена риба, чието отнемане не било довършено, но с опита за кражба тя била извадена от водния басейн и след това негодна за употреба. В практиката на ВКС е посочено, че при иск за обезщетяване на вреди от престъпление, съдът трябва да изследва дали от конкретното деяние по см. на чл.45 ЗЗД са произтекли твърдяните вреди – р. по н.д. №1136/13 г. на първо н.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Търговище по гр.д. №113/14 г. от 25.06.14 г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: