О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 01.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1347/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2437/18.02.2016 г., подадена от адв. Ц. М. – процесуален представител на Ю. В. Й. и М. Б. Й., и двамата от [населено място], С. о.. против въззивно определение №180/18.01.2016 г. по ч.гр.д.№5378/2015 г. по описа Софийския апелативен съд, г.о., дванадесети състав.
С обжалваното определение е отменено определение от 15.10.2015 г. по гл.д.№20589/23014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, в частта, с която Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ – София, е осъдена да заплати на Ю. В. Й. и М. Б. Й. сумата над 500 лева до сумата 14000 лева, и е отхвърлил молбата на посочените лица за присъждане на разноски за сумата 13500 лева.
Въззивната инстанция е отчела възражението за прекомерност на КОНПИ, относно направените от ответниците по исковата молба разноски, като е приложила разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. Наредба №1/09.7.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съдът е стигнал до извод, че претендираните разноски са необосновано завишени с оглед факта, че поради изхода от спора към момента процесуалното представителство се е изразило единствено и само в изготвяне на отговор по исковата молба. Отчетен е и фактът, че за присъждане на разноските правнорелевантен е моментът, който са направени, като в случая към момента на подаване на молбата за оттегляне, така и към момента на постановяване на атакуваното определение претендираните от ответниците разноски вече са били направени, но с оглед обстоятелството, че действително реализираната защита от процесуалния представителна ответниците се свежда единствено до запознаване с делото и изготвяне на отговор, е налице несъответствие между размера на възнаграждението и осъществената защита.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставя процесуалноправният въпрос – Следва ли да се присъждат претендираните на основание чл.78, ал.4 ГПК от ответниците разноски до пълния размер, на изплатеното адвокатско възнаграждение при условие, че искът срещу ответниците е оттеглен и производството по делото е прекратено ?. Като основания се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се представят определения на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба – КОНПИ – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед приетото в точка 2 от ТР №2/2010 от 28.10.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г. на ВКС ОСГТК и представените определение №289/12.5.2011 г. по ч.гр.д.№255/2011 г. на ВКС, IV г.о. и определение №500/05.7.2012 г. по ч.гр.д.№282/2012 г. на ВКС, IV г.о.
По поставения въпрос е налице съдебна практика в посочените съдебни актове, съгласно която „Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото – достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. Освен това, съдът извършва проверка по допустимостта на предявените искове и на образуваното по тях съдебно производство, и без да е налице искане от страните за това, а разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не свързва правото на ответника да получи направените разноски с наличието на такова искане, т.е. съдът би могъл да прекрати производството по делото, и без да е налице искане за това, което не би могло да лиши ответника от възможността да претендира направените по делото разноски, доколкото подобно ограничение на това негово право в разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не е установено. Ответникът не би могъл отнапред да знае дали то ще бъде ще бъде прекратено. Поради това, няма пречка до прекратяване на производството ответникът да ангажира адвокат и да му заплати възнаграждение (включително и за проучване на делото), респ. – и да извърши чрез този адвокат процесуални действия в своя защита – да изготви и подаде отговор на исковата молба, да релевира пред съда процесуални пречки за предявяването и допустимостта на иска или за развитието и допустимостта на образуваното по него производство. Тези права на ответника, гарантирани с чл. 56 от Конституцията, своевременно да ангажира адвокат и да предприеме чрез него процесуални действия в своя защита, както и да бъде овъзмезден за направените във връзка с това разноски за адвокатско възнаграждение, включително при прекратяване на делото.“
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост с оглед възприетото от въззивния съд възражение за прекомерност на направените разноски. Моли за отмяна на обжалвания въззивен акт и присъждане на направените разноски в пълен обем.
Съдът намира, че с оглед отговора на поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част, по следните съображения:
Съобразно дадения на въпроса отговор и направените от ответниците по исковата молба и частни касационни жалбоподатели разноски, същите не се явяват прекомерни. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение, съобразно предявената претенция, адвокатското възнаграждение е в размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 28610 лева. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че ответниците са заплатили сумата 14000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №180/18.01.2016 г. по ч.гр.д.№5378/2015 г. по описа Софийския апелативен съд, г.о., дванадесети състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение №180/18.01.2016 г. по ч.гр.д.№5378/2015 г. по описа Софийския апелативен съд, г.о., дванадесети състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО – [населено място], [улица], да заплати на Ю. В. Й., ЕГН – [ЕГН] и М. Б. Й., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], С. о., област С., [улица], сумата 13500/тринадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща извършени разноски по гр.д.№20589/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: