Определение №155 от 40253 по ч.пр. дело №88/88 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                        О        П        Р         Е        Д        Е        Л        Е       Н       И       Е
 
                                                         №  155
 
                                      ГР. София,   16.03.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.03.10 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №88/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. срещу въззивното определение на Апелативен съд София /АС/ по ч.гр.д. №2367/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката, чрез пълномощник , иск за парично вземане в размер на 114 хил. лв., на осн. чл.25, ал.3, вр. с ал.1, пр. последно от ГПК, отм.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Налице е и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването, на което се позовава касаторката – процесуалният въпрос произнесъл ли се е въззивният съд по наведените доводи за неправилност на първоинст. определение е от значение за точното прилагане на процесуалния закон, гарантиращ защита на страната пред всяка от инстанциите по делото.
В случая въззивният съд е приел, че ищцата /с посочен при завеждане на делото адрес в чужбина – Израел и съдебен – на пълномощника с оспорено пълномощно/ е уведомена за дадените от първоинст. съд на осн. чл.25, ал.2 от ГПК, отм. указания редовно, на постоянния си адрес в РБ – гр. С., ул. „Странджа” №52 и не ги е изпълнила.
Този извод на АС е незаконосъобразен – при подаване на исковата молба ищцата е посочила адрес в Израел / че живее постоянно там е видно и от представените по делото като сравнителен материал копия от пълномощни, заверени от консулската служба/. Ищцата има постоянен адрес в България; посочила е като съдебен адрес в исковата молба, подадена чрез пълномощник и в пълномощните, на чиято автентичност се настоява в частната жалба, този на пълномощника си адв. К.
При тези данни, след като е приел, че делото се води без пълномощно – приложените на адв. К не изхождат със сигурност от ищцата, първоинст. съд е следвало на осн. чл.25, ал.2 от ГПК, отм., да й даде лично възможност – призовавайки я на адреса й в чужбина, където се намира при завеждане на делото – чл.43 от ГПК, отм., да поправи констатирания недостатък, като представи заверени от консулската служба пълномощни и потвърди извършените в процеса действия.
Указанията до ищцата са изпратени на адреса в страната, където не живее и съобщението с тях не й е връчено и огласени с обявление по чл.100 от ГПК, отм. / при известен адрес в чужбина/, както и чрез пълномощника по оспореното и прието за липсващо пълномощно. Или за тях ищцата не е уведомена след констатираната липса на пълномощно, поради което прекратяването на производството е преждевременно. В този смисъл е и решение на ВС №2034/62 г.
Въззивното определение е неправилно – незаконосъобразно, следва да се отмени и делото – върне на СГС, за съобщаване указанията по чл.25, ал.2 от ГПК на ищцата Л, от чието име, но при констатирана липса на пълномощно, е заведено делото.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №2367/09 г. от 5.11.09 г.
ОТМЕНЯ това въззивно определение, с което е потвърдено определение на СГС от 2.06.09 г. за прекратяване на гр.д. №3490/06 г. на този съд, на осн. чл.25, ал.3 от ГПК, отм.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, със съобщаването на указанията до ищцата по чл.25, ал.2 от ГПК, отм., на известния и посочен по делото неин адрес в Израел.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар