О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 156
София, 11.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на двадесет и девети януари…………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело № 6132/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Я. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. от АК-К., е подал касационна жалба срещу решение № 139 от 10.04.2014 година по гр.д. № 140/2014 година на Кюстендилския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 726 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 2124/2013 г. на районен съд – Д. и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени исковете на касатора срещу У. – София към ДП „Н. к. ж. и.” за отмяна на заповед № 405/30.07.2013 г. на директора, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, за възстановяване на длъжността „стрелочник – прелезопазач” в ж.п. гара Д. и за заплащане на обезщетение поради оставане без работа в размер на 3 900 лева със законната лихва – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответникът ДП „Н. к. ж. и.” – У., София, е депозирал писмен отговор на касационната жалба. С него оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
След даване на указания с молба-уточнение от 10.06.2014 г. касаторът формулира следните въпроси:
„При извършване на подбор по чл.329 от КТ – длъжен ли е работодателят да извърши подбор по разпоредбите очертани в закона.
При връчване на акт за прекратяване на трудово правоотношение – следва то да бъда прекратено писмено при спазване на определена форма и да е подписано от работника за да възпроизведе своето действие?
Процесуалноправният въпрос от значение за правилното Решение по делото: Следва ли съда да приеме и обсъжда доказателства, които са представени пред втората инстанция и за които е настъпила преклузия?”
Първите два въпроса са зададени в теоретично-риторичен аспект, тъй като отговорите се съдържат в закона и не налагат какъвото и да е обсъждане. Липсва обосновка защо касаторът смята, че въззивното решение е постановено в противоречие на установената съдебна практика и закона, както и защо намира, че липсва практика по тях.
Третото питане не съответства на данните по делото – представените пред втората инстанция карти на лицата, между които е направена съпоставка и подбор при уволнението, не са от кръга на доказателствата по чл.266, ал.1 ГПК. Тези карти са били приети от въззивния съд доколкото се намират във функционална връзка с данните в заключението на вещото лице Ш., което не е оспорено от страните и е обсъдено в първоинстанционното решение. И по този въпрос касаторът не обосновава становището си за основателност на искането за допускане на обжалването с изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на това не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на обжалването съобразно указанията, дадени т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните изисквания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както относно начина на формулиране на въпросите, така и относно обосновката на допълнителното основание, на което се позовава касаторът. Съдът присъжда разноски за касационното производство на ответника по делото, каквото искане е направено в отговора на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №
№ 139 от 10.04.2014 година по гр.д. № 140/2014 година на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. М. Д. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на У. – София към ДП „Н. к. ж. и.” сумата 340 лева /триста и четиридесет лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.