О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 12.03.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1976 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ТЗ.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Я. Ферхадов, гр. Кърджали срещу решение № 116/27.03.2019г., постановено по т.д.№ 52/2019г. от Пловдивски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 103/30.05.2018г. по т.д.№ 45/2017г. на Окръжен съд – Кърджали и са отхвърлени предявените от касатора против „Туфи – строй“ О., гр.Кърджали искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците от 15.11.2017г.: за изключване на съдружника Ф. Ферхадов; за намаляване на капитала на дружеството с 2000 лв., част съответстваща на дела на изключения съдружник, а същият да се поеме от оставащия съдружник; решенията относно избор на управител и за промяна седалището и адреса на управление на дружеството да бъдат взети от едноличния собственик на капитала едновременно с приемане на учредителния акт, както и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за отмяна на решението за освобождаване на управителите Ф. Ферхадов и Р. Ферхадов.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел по въведените с исковата молба основания за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество, че дружеството е отправило искане до касатора за свикване на общо събрание, което той като управител не е свикал; редовно му е връчена покана за провеждане на заседанието, като и предупреждение за изключването. На съдружника не е бил даден срок за отстраняване на нарушенията, но предвид тяхната системност за дълъг период от време, това не е било необходимо. Решаващият състав е изложил съображения, че нарушенията се изразяват в действия във вреда на дружеството и са установени с влезли в сила съдебни решения, като е прието, че част от действията са извършени от касатора като управител на дружеството, а друга част – в качеството му на съдружник.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът посочва основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, но не е мотивирал наличието на общата и специалните предпоставки според цитираните процесуални норми. Изложението представлява повторение на основанията за неправилност на решението според касационната жалба. Единствено е направено позоваване на противоречие на изводите на въззивния съд с решение на ВКС и довод, че евентуалните вреди, причинени на дружеството в качеството му на управител, не са основание за изключването му като съдружник.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1 – 3 на разпоредбата. По смисъла на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда, като касаторът е длъжен да посочи правния въпрос с ясна и точна формулировка.
Заявлението на касатора в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не може да се квалифицира като конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното посочване на законовия текст не представлява основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът възпроизвежда оплакванията си от касационната жалба, които нямат характер на правни въпроси, тъй като се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и обсъждане на доказателствата. Заявените доводи за неправилност на въззивното решение са относими към основанията по чл.281, ал.1 ГПК и не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК. Независим от позоваването на конкретно решение на ВКС, с което според касатора въззивното решение е в противоречие, то липсва поставен правен въпрос. От друга страна, не са съобразени мотивите на състава на апелативния съд, в които е направено разграничение в неправомерните действия на касатора – в качеството му на управител и в качеството му на съдружник в дружеството, които са дали основание за освобождаването му като управител и за изключването му като съдружник.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116/27.03.2019г., постановено по т.д.№ 52/2019г. от Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.