О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 04.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 829 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. И. Д. чрез адв. Т. А. от АК – София срещу въззивно решение от 23.03.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 10354/2011 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], София чрез адв. М. Г. от АК София е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение – не е изложено нито едно твърдение от жалбоподателя защо касационната му жалба да бъде допусната за разглеждане, липсват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПЩ – не се твърди нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила, нито необоснованост на решението. Не е изложен нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, а се повтаря съдържанието на въззивната жалба. Не са изложени аргументи с кое от приложените към жалбата решения противоречи на изводите на обжалваното. Разрешенията във въззивното решение съответстват на приетото в съдебните актове, приложени към изложението. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Възражението на ответника [фирма], София за липсата на изложени основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК по правната си същност е за нередовност на касационната жалба, а не основание да не се допуска до разглеждане касационната жалба.
То е неоснователно. В касационната жалба са изложени мотиви за неправилност на въззивното решение – за направени фактически заключения, които не съответстват на събраните доказателства, за нарушение на чл. 193 КТ поради искане на обяснения от лица, различни от органа на дисциплинарна власт, за неустановено по делото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като липсва умисъл и извличане на облага, за нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
За касатора няма задължение сам да квалифицира твърдяните пороците на обжалваното решение, а и дори да го е сторил, това не обвързва съда.
Касационната жалба отговаря и на всички останали изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение като е потвърдено това на първостепенния Софийски районен съд са отхвърлени исковете на Г. И. Д. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът установил, че Д. е бил в трудовоправна връзка с [фирма], София. Уволнен е дисциплинарно, като в заповедта за уволнение са описани 6 нарушения на трудовата дисциплина. Съдът приел, че с изключение на едно, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание на другите 5 са изтекли.
Съдът приел за установено на базата на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, че нарушението, по отношение на което срокът по чл. 194 КТ не е изтекъл, е извършено от служителя и то съставлява злоупотреба с доверието на работодателя. За него е предвидена изрично от законодателя възможност за налагане наказание „дисциплинарно уволнение” и в случая са били налице основанията за това, като нарушението следва да се квалифицира като тежко с оглед задълженията и отговорностите на уволнения служител. Тежестта на наказанието е съобразена и с данните че за същото по вид нарушение служителят вече има наложено по-леко наказание „забележка”, което не е било заличено.
Съдът също така приел, че е спазена и разпоредбата на чл. 193 КТ, като обяснения от служителя са изискани от служител, натоварен за това от управителя на дружеството-работодател.
В приложеното към касационната жалба изложение са формулирани ясно въпросите, за които се твърди, че са от значение за постановеното решение, както и че възприетото от въззивния съд противоречи на разрешенията в две решения на Върховни касационен съд.
Повдигнатите въпроси са следните:
Следва ли да се приеме, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ, когато обясненията от служителя са взели лица, които нито са натоварени от работодателя за това с изрично пълномощно или по друг надлежен начин, нито са преки ръководители на служителя. Поддържа се противоречие с решение № 419/17.08.2010 г. ІV ГО ВКС по гр.д. № 575/2009 г.
Следва ли да се квалифицира като „тежко” по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ и да се приложи нормата на чл. 188, т. 3 КТ за дисциплинарно нарушение, което е единично и от него не са произлезли вредни последици; следва ли съдът да формира своето вътрешно убеждение и от там решаващите си правни изводи въз основа на посочени в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, за които е изтекъл преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Поддържа се противоречие с решение № 572/27.09.2010 г. ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1474/2009 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Относно възможността обясненията по чл. 193 КТ да се вземат от друг служител на работодателя, който е натоварен с това, няма съмнение в доктрината и съдебната практика, нито е възприето нещо различно в цитираното от касатора съдебно решение. Въпросът на касатора, зададен в смисъл, дали подобна възможност е допустима без делегиране от органа, разполагащ с работодателска власт, се явява неотносим, защото в обжалваното решение съдът е приел точно обратното – наличие на писмено упълномощаване на служителя, поискал обясненията на Д. от управителя на дружеството, което упълномощаване при това не е инцидентно, а установена практика, включително и при предходното наказание на Д..
Относно начина на делегиране на правомощие да се изиска и изслуша обяснение на работник или служител по чл. 193 КТ – дали да е писмено или по „друг надлежен начин”: С оглед приетото от въззивния съд за наличие на изрично писмено упълномощаване, повдигнатият правният проблем се явява без значение за постановения резултат. Несъгласието с фактическите изводи на съда само по себе си няма как да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Независимо от това, никога не е имало съмнение, че натоварването с функцията по чл. 193 КТ е неформален акт, важното е обясненията да са поискани с оглед на нарушението, за което по-късно е наложено наказанието и изложеното от работника или служителя да е взето предвид от органа по чл. 192, ал. 1 КТ, когато налага дисциплинарното наказание. В решение № 419/17.08.2010 г. ІV ГО ВКС по гр.д. № 575/2009 г. също не е прието нещо различно. Този въпрос и не е поставян – не е бил изобщо предмет на изследване. По делото, по което е постановено приложеното решение няма твърдения и доводи за действие на упълномощен служител; съдът е установил, че изобщо не са искани обяснения от уволнения за нарушенията, за които му е наложено дисциплинарното наказание и поради това приел уволнението за незаконно.
Следващият въпрос за квалификацията на нарушението като „тежко” по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ също не се установява поддържаното противоречие с решение № 572/27.09.2010 г. ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1474/2009 г. В последното не е прието, че щом нарушението е единично и от него не са произлезли вреди, това изключва възможността да се квалифицира като тежко. Нещо повече, подобно тълкуване би противоречало на закона, който само в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 и 3 КТ поставя изискване за броя на дисцилинарните провинения. При това и в посочените хипотези става реч не за „тежестта на нарушението”, а за правото на работодателя да наложи най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение”. Не е спорно и това че „злоупотребата с доверието на работодателя” не е резултатно нарушение, за него изрично е предвидена възможност да се налага наказание „дисциплинарно уволнение”, а за тежестта му се преценява по критериите на чл. 189 КТ.
Последният от поставените въпроси – следва ли съдът да формира своето вътрешно убеждение и от там решаващите си правни изводи въз основа на посочени в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, за които е изтекъл преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, е неотносим към постановения резултат. В обжалваното решение е прието за законосъобразно единствено уволнението, за което сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са спазени. Ако касаторът има предвид обсъждането на незаличеното дисциплинарно наказание, то е с оглед осъществената преценка на работодателя за тежестта на наказанието – доколко, ако има предишни наказания, те са повлияли превантивно върху работата на служителя.
В решение № 572/27.09.2010 г. ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1474/2009 г. не е постановено нещо различно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 23.03.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 10354/2011 г
ОСЪЖДА Г. И. Д. да заплати на [фирма], София сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 2ГПК направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: