О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 01.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 102/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” А. със седалище в гр. С. срещу определение № 827 от 20.11.2009 г. по ч. т. д. № 453/2009 г. на С. окръжен съд. С обжалваното определение е отменено постановеното от С. районен съд определение от 06.07.2009 г. по гр. д. № 2161/2009 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, като делото е върнато на С. районен съд за разглеждане на предявения иск.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушения на материалния и на процесуалния закон. Застъпено е становище, че нормата на чл.113 от ГПК има диспозитивен характер и независимо от избора на ищеца да предяви иска си пред съда по постоянния си адрес, при надлежно заявено от ответника възражение за липса на подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане на местно компетентен съд, определен съобразно общата разпоредба на чл.108, ал.1 от ГПК. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай седалището на ответника – частен жалбоподател се намира в гр. С. и същият се е противопоставил своевременното на разглеждането на спора от избрания от ищеца съд – С. районен съд, обжалваното определение по повод на подсъдността е квалифицирано като незаконосъобразно и е поискана неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване на определението е обосновано с твърдения, че атакуваният съдебен акт съдържа произнасяне по значим за конкретното дело процесуалноправен въпрос с преюдициален характер – относно местната подсъдност на спора, определена съобразно специалната разпоредба на чл.113 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел тълкуване на понятието „потребител” по смисъла на чл.113 от ГПК, което не е равнозначно с понятието „потребител на застрахователни услуги” по смисъла на пар.1, ал.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. Изложението не съдържа твърдения относно основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК, с които процесуалният закон обвързва допустимостта на касационното обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба А. А. З. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Атакуваното определение е постановено от С. окръжен съд по повод частна жалба на А. А. З. срещу определение на С. районен съд, с което по повод релевирано от ответника „ застраховане” А. възражение за местна неподсъдност е прекратено производството по гр. д. № 2161/2009 г., образувано по иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „А”, и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд като съд по седалище на ответника – чл.108, ал.1 от ГПК. За да отмени определението за прекратяване на делото и да върне делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, окръжният съд е приел, че първоинстанционният акт е неправилен като постановен в нарушение на разпоредбата на чл.113 от ГПК. Изложени са съображения, че предявеният от ищеца иск е иск на потребител на застрахователна услуга по см. на пар.1, т.1 от ДР на Кодекса за застраховането и предвид регламентираната в чл.113 от ГК изборна местна подсъдност, ищецът е упражнил правото си на избор като е предявил иска пред съда по постоянния си адрес в гр. С.. От разпоредбата на чл.113 от ГПК е изведена местната компетентност на С. районен съд да разгледа и разреши спора, с който е сезиран.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното определение е обусловено от комулативните предпоставки, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да се допусне обжалване, определението трябва да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд /т.1/, разрешаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос – за местната подсъдност на спора по предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение и за приложението на особената местна подсъдност по чл.113 от ГПК, несъмнено е значим за делото, тъй като произнасянето на въззивния съд в тази насока е определящо за преценката относно компетентния по правилата за местна подсъдност съд.
Касационно обжалване на определението обаче не следва да бъде допускано, въпреки значимостта на поставения въпрос, поради отсъствие на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Частният жалбоподател не е аргументирал нито едно от основанията, при които е допустимо касационно обжалване по повод на процесуалноправния въпрос за местната подсъдност на спора, което лишава касационната инстанция от възможност за преценка по повод съществуването или отсъствието на основание за достъп до касационен контрол.
Независимо от липсата на аргументация относно приложното поле на касационното обжалване, следва да се има предвид, че Върховният касационен съд вече се е произнесъл по приложението на нормата на чл.113 от ГПК към искове за заплащане на застрахователно обезщетение /макар и по друг вид имуществена застраховка – „Гражданска отговорност”/ с определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В посоченото определение е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК, общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 от ГПК се дерогира. Определението е постановено по частна жалба при действието на чл.274, ал.3 от ГПК и се включва в задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с която е съобразено атакуваното определение на С. окръжен съд.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 827 от 20.11.2009 г., постановено по ч. т. д. № 453/2009 г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :