4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 11.01.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 147/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – София срещу решение № 1138 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 590/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд решение № 54 от 06.10.2010г. по гр. д. № 20/2010 г., е отхвърлен предявеният от агенцията-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност публични вземания в размер на сумата 33 185.16 лв. по справки-декларации № 06000968212/14.12.2009 г. и № 050009707715/13.01.2010 г. и в размер на сумата 411.69 лв. – лихва върху първата сума до 27.01.2010 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. К. изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност по основание и размер на предявените от него вземания в производството по несъстоятелност на длъжника [фирма], [населено място], като твърди, че същите следва да се считат установени от самото задължено лице чрез подадените от него справки-декларации и че в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК органът по приходите разполага с възможност, но не е длъжен, служебно да констатира несъответствия, водещи до промяна на данъчната основа или размер на задължението, нито да издаде акт за установяване на задължението, с което да коригира декларацията. В тази връзка е изразено разбирането, че доколкото самото задължено лице не се е възползвало от предвидената в чл. 92, ал. 1 ЗДДС възможност да подаде искане до органа по приходите за прихващане, с оглед несъответствието в подадените от него справки-декларации, то задължението му следва да се счита установено именно въз основа на тях без да е необходимо издаването на ревизионен акт, макар такава възможност да съществува съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 3 ДОПК.
Именно с въпроса за приложимостта на чл. 106 ДОПК е обосновано и допускането на касационния контрол. По-конкретно, като значим за делото, с твърдението, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е поставен въпросът: Може ли органът по приходите да извърши служебна корекция на декларацията по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК или следва да бъде надлежно сезиран от задълженото лице, както и следва ли органът по приходите, при неупражняване в срок на правото за приспадане на дължимия данък от страна на задълженото лице, да извърши служебно корекция на подадената декларация, за да се счита публичното вземане за установено по основание и размер.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Национална агенция за приходите – София срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания, въззивният съд е приел, че същите не са установени по основание и размер. Решаващият състав е преценил, че сами по себе си, подадените от ответника справки-декларации № 06000968212/14.12.2009 г. и № 050009707715/13.01.2010 г. не установяват съществуването на претендираното публично вземане, тъй като в тях са констатирани несъответствия, засягащи основата за данъчното облагане или размера на задължението, отстраняването на които, съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК, е следвало да бъде извършено с издаването на акт за установяване на задължението и съответно да бъде извършена ревизия с изготвяне на ревизионен акт по реда на чл. 118 ДОПК. Поради липсата на данни за издаден акт за публично вземане на длъжника за дължим ДДС, въззивната инстанция е приела, че претендираното публично вземане не е установено по основание и размер. Освен това, с оглед събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението на счетоводната експертиза, сочещи на допусната в справката-декларация за м. ноември 2009 г. счетоводна грешка, изразяваща се в отразяване на задължение за заплащане на ДДС за бракувани стоки, а не за стоки, които са материални запаси и не подлежат на облагане с ДДС, е направен извод за недължимост на посочените в справките-декларации ДДС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като значим за изхода на конкретното дело и съответно пораждащ задължение за съда да изследва наличието на допълнителните предпоставки на поддържаното основание за допускане на касационния контрол. Акцентът във въпроса е поставен върху възможността органът по приходите служебно, т. е. без да е сезиран от задълженото лице, да извърши корекция в подадената от задълженото лице декларация, когато бъдат установени несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или размера на задължението. В случая обаче преценката на въззивния съд за неустановеност на петендираните публични вземания по основание и размер е направена при съобразяване на безспорно установения по делото факт, че задълженото лице е подало изрична декларация, с която е отразило допуснатата от него в предходната справка-декларация счетоводна грешка и която по своята същност представлява сезиране на органа по приходите за несъответствия в същата. Следователно, изводите относно приложимостта на разпоредбите на чл. 106, ал. 1 и 3 ДОПК са направени не за служебно задължение на органа по приходите да издаде акт за установяване на задължението и за извършване на ревизия, а с оглед конкретните данни по делото за уведомяване на същия за наличието на несъответствие.
Отделно от изложеното, поставеният от касатора въпрос не би могъл да се счете за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като нормата на чл. 106 ДОПК е напълно ясна и не поражда необходимост от тълкуването й с цел разкриване на точния й смисъл. Предвид липсата на изрично указание дали установяването на несъответствия в подадената от задълженото лице декларация е по повод служебна проверка от органа по приходите или поради уведомяването /сезирането/ му от задълженото лице, то нормата на чл. 106 ДОПК следва да бъде приложена винаги, когато в декларацията са установени несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или размера на задължението.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1138 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 590/2010 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: