О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
Гр.С., 12.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6545 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу решение №.3632/22.05.2014г. по г.д.№.12470/13г. на Софийски градски съд, ІV А състав, с което е потвърдено решение от 30.01.2012г. на СРС, 24с., по г.д.№.19337/09 в частта, с която предявените срещу него по реда на чл.415 ал.1 ГПК искове на [фирма] са уважени до размери от 5166,85лв. за главницата и 1019лв. за лихвите за забава.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Третото лице помагач [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е собственик на топлоснабден имот и по отношение на него за процесния период страните са били обвързани от договор за търговска продажба на топлоенергия, сключен при общи условия. На база заключения на съдебно-техническа и счетоводна експеризи е направил извод, че продавачът е доставил топлинна енергия в твърдяното количество; сумите са били начислявани от него коректно, при спазване на действащите нормативни актове – в съответствие с които е извършено и дяловото разпределение. Т. на имота не е било прекъснато, като липсват доказателства ответникът да е декларирал писмено искане за прекратяване на договора съобразно чл.153 ал.2 ЗЕ и чл.74 от Наредба №.2/04г. По отношение на размера на задължението е прието, че той е доказан с оглед заключенията на експертизите, основани и на съответни проверки на месечни отчети на общия топломер в сградата и дяловите разпределения на фирмата за топлинно счетоводство, вкл. отчетите на уредите за измерване на топлинна енергия в имота на ответника, подписани от негов представител.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда – но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изложението на касатора съдържа оплаквания за процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на съдебния акт – които съставляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Липсват ясно формулирани въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, различно от това, което ще изведе съдът. Н. на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. При тези обстоятелства, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.3632/22.05.2014г. на Софийски градски съд, ІV А състав, постановено по г.д.№.12470/13г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: