3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
Гр. София, 07.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове: Вероника Николова
Кристияна Генковска
като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. №515 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. В. А., Д. К. Б. и [фирма] срещу определение от 06.01.2016 год. по ч.гр.д. № 5419/2015г. на САС, Гражданско колегия, 10 състав, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение от 15.10.2015г. по т.д. №5473/2015г. на СГС, ТК, VІ -10 състав.
За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на САС е изложил мотиви, че обжалваното определение не е от категорията на актовете по чл.274 ал.1 от ГПК подлежащи на обжалване с частна жалба.
Частните жалбоподатели считат, че определението на САС е незаконосъобразно. Излагат доводи, че длъжникът може да поиска спиране на изпълнението не само по реда на чл.420 от ГПК, но и по – късно при същите условия на основание чл.432 ал.1 вр. чл.245 ал.1 от ГПК, тъй като незабавно изпълняемата заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК се приравнява по последици на предварително изпълняемо съдебно решение. Поради това считат и че искането за спиране на изпълнението следва да се отправи до съда, разглеждащ иска на кредитора за съществуване на вземането му по чл.422 от ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона.
Правилно въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на ответниците по иск по чл.422 от ГПК за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№16602/2013г. на Софийски районен съд, не е от тези две категории. То не прегражда по – нататъшното развитие на производството. Същевременно в ГПК не е предвидена изрично възможност това определение да бъде обжалвано. Такава възможност е предвидена за определенията, с които съдът се поризнася по молба на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск, както и за определенията, с които съдът се произнася по молба за спиране на допуснато незабавно изпълнение, но само когато те са постановени в производството по чл.420 от ГПК, което се развива пред заповедния съд. В процесния случай обаче, заповедният съд не е бил надлежно сезиран с искане за спиране на изпълнителните действия, предприети въз основа на издадената от него заповед за изпълнение
С оглед изложеното Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.01.2016 год. по ч.гр.д. № 5419/2015г. на САС, Гражданско колегия, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.