1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
ГР. София, 10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отд., в закрито заседание на 8.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1355/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Надежда И. срещу въззивното решение на Градски съд – София по гр.д. №11748/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма] по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ – за отмяна на уволнението й от длъжност „ръководител обслужване клиенти”, извършено на осн. чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останала без работа по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК. Сочи като значими за спора и точното прилагане на закона процесуалните въпроси: може ли страната да вземе становище по иска, като направи възраженията по него и посочи доказателства с въззивната жалба, след като не го е сторила пред първата инстанция по реда на чл.131, с оглед преклузията на чл.133 от ГПК и въобще не се е явила по делото там; за мястото на връчване на призовки по чл.50, ал.1 от ГПК и в частност – задължен ли е съдът да търси юридическото лице на адрес, известен по делото, но различен от посочения в регистъра, когато не може да го намери на последния. Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона и материалноправния въпрос: кога е налице намаляване обема на работа като основание за уволнение – достатъчно ли е такова въобще в предприятието или следва да е свързано с изпълняваната от работника трудова функция. Намира, че по процесуалните въпроси липсва утвърдена практика и че са разрешени в противоречие с представена такава, формирана с влезли в сила решения и определения на съда. Материалноправният въпрос също е решен в противоречие с две решения на ВКС, без задължителен характер.
В случая въззивният съд е приел, че ответникът не е бил редовно призован пред първоинст. съд по чл.50, ал.2 от ГПК, поради което на осн. чл.266, ал.3 от ГПК е повторил процесуалните действия по чл.146, ал.2 и сл. от ГПК, събрал е и ценил сочените от него като въззивник доказателства и е обсъдил становището и възраженията му по исковете. В резултат на това ги е отхвърлил като неоснователни.
С решения на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. по гр.д. №304/10 г. по гр.д. №386/09 г. и №1245/09 г. на трето г.о., е прието, че въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния процесуални нарушения. При нарушаване на чл.146 от ГПК въззивният съд следва да повтори опороченото действие, като извърши доклад и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. От този момент настъпва преклузията за страните да сочат нови факти и доказателства, ако не са налице условията по чл.147 от ГПК. Или процесуалният въпрос е решен от въззивния съд по настоящото дело в принципно съответствие със задължителната практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл.50 от ГПК е за връчването на съобщения на юридически лица. Тя, при систематичното й място, не може да се разглежда откъснато, без връзка с чл.42 и 49 от ГПК. Призоваването е формален акт, чиято цел е да се гарантира в рамките на закона равното участие и защита на страните, при състезателно начало в процеса – чл.7 и сл. от ГПК.
В случая по делото са били известни адресът по регистрация, телефонът и факсът на ответника, имало е данни и за адреса на офиса му на „Ботевградско шосе”. Определението по чл.140 от ГПК е изготвено без на ответника да е връчена искова молба за отговор и без категорични данни, че е напуснал адреса по регистрация – в съобщението е посочено, че видимо на адреса няма такава фирма, а съседите / не се сочи кои/ не знаят кой живее в ап.93. Определението по доказателствата отново не е връчено на ответника, с отметка, че на адреса е частен дом по сведение на посочена с три имена и телефон живуща в него. В призовките обаче не е посочен представителят – управител на дружеството, което е непълнота – арг. от чл.127, ал.1,т.2 , вр. с чл.30 от ГПК и явно е довело до объркване на далото сведение лице – съпруга на съдружник, според изложеното от въззивника. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че е налице процесуално нарушение на първоинст. съд по приложението на чл.50, ал.2 от ГПК, което налага да се повторят опорочените действия – доклад на делото и събиране на доказателства, посочени от ответника, според приетото в цитираната по –горе задължителна практика по чл.290 от ГПК. Представените решения по приложението на чл.50, ал.2 и 4 от ГПК са при друга фактическа обстановка на призоваване / конкретни сведения за напускане на адреса от фирмата от близо година, без да е известен нов адрес; получаване на призовката от служител на фирмата по седалището на дружеството, по реда на чл.50, ал.1 от ГПК; промяна в седалището на фирмата, неотразена в регистъра/. Затова не се установява конкретно противоречие между тях и въззивното, при решаването на процесуалния въпрос за мястото и начина на връчване на съобщения до юридически лица и търговци.
По материалноправния въпрос въззивният съд е приел, че намаляване обема на работа предполага намаляване на производствената дейност, на произведената и отчетена продукция, на търсеното и предлагането, на обема на служебната дейност – в случая на обслужваните клиенти. Работодателят съобразно намаления обем преценява как да намали персонала. На съдебен контрол подлежи реалното намаляване на работата, наличието на взето по надлежния ред и от компетентния орган решение за намаляване на персонала и обусловеността на извършеното уволнение от намалялата работа. Това съответства на приетото в решения на ВКС №603/05 г. и 229/95 г., приложени към жалбата. Доводите на касатора за необоснованост на извода на ГС, че от представените писмени доказателства /програма за преструктуриране, справка за клиентите, решение на К. за отнемане на разрешението на дружеството да ползва ресурс от радиочестотен спектър за електорнни съобщения чрез Е./ се установява намаляване обема на работа, засягащо дейността на ищцата, ВКС не разглежда в това производство. Необосноваността е касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, но не и предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК.
Не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №11748/09 г. от 13.04.10 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: