3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
Гр.София, 07.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2129 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № VІ-156/25.01.13г., постановено по гр.д.№ 1633/12г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 520/13.06.12г. по гр.д.№ 10949/11г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] – И. Д. Р., [населено място] иск по чл.99 вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23068.31 лв., представляваща недължимо плащане от [фирма], което вземане е прехвърлено от [фирма] на [фирма] с договор за цесия от 04.10.11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането, прехвърлено с договора за цесия от 04.10.11г., не съществува. Прехвърленото вземане в размер на 21939.90 лв. произтича от 19397.88 лв. по фактура № 110/17.12.08г. за предоставени транспортни услуги и 2542.02 лв. стари задължения за периода 01.12.08г. – 31.12.08г. След обсъждане на събраните по делото доказателства решаващият състав се е позовал на договор от 17.12.08г. между цедента и длъжника за прихващане на вземания и задължения, според който цедентът има задължение към длъжника в размер на 20676.04 лв. Прието е, че общо задълженията на цедента са за сумата от 39973.92 лв. /по протокола за прихващане и фактурата/, поради което с плащането в размер на 40000 лв. няма надплатени суми.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за това: следва ли съдът да кредитира частен писмен документ пред две неоспорени заключения на вещи лице, какво е доказателственото значение на редовно водените счетоводни книги и защо се дава предимство на частен свидетелстващ документ, след като удостоверява изгоден за ответника факт.
В представените към касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение № 62/25.06.09г. по т.д.№ 546/08г. на ІІ т.о., решение № 23/07.02.11г. по т.д.№ 588/10г. на ІІ т.о./, както и в други решения на ВКС са дадени разрешения по въпроса за доказателственото значение на вписванията в счетоводните книги. Посочените разрешения не изключват събирането и на други доказателства за установяване на релевантните за спора факти, както и обсъждането им по правилата на чл.182 ГПК и на чл.235, ал.2 ГПК. Посочената процесуална норма на чл.235 ГПК се прилага и по въпроса за кредитирането на частния писмен документ, като в практиката на ВКС относно доказателственото значение на вписванията в счетоводните книги изрично са дадени отговори и на въпросите за доказателствената сила на договорите, както и на първичните счетоводни документи, въз основа на които са направени счетоводните записвания. Въпросът за т.нар.”предимство” за частния документ не е коректно поставен като правен въпрос, а от друга страна протоколът за прихващане, на който се позовал съдът /спогодбата/, е частен диспозитивен документ, а не свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, както поддържа касаторът.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-156/25.01.13г., постановено по гр.д.№ 1633/12г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: