6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 19.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 367/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, [населено място], чрез синдика на дружеството адвокат Л. Б., срещу решение № 310 от 20.12.2011 г. по в. т. д. № 517/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 607 от 20.06.2011 г. по т. д. № 248/2010 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 2 и ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ и [фирма], [населено място] договор от 18.02.2005 г. за продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 143, том Х, н. д. № 2297/2005 г. на нотариус Ж. К., рег. № 214, с район на действие – района на Варненски районен съд, поради неплащане на цената на продадения имот.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав, че плащането на цената и дължимият ДДС по процесния договор за продажба на недвижим имот е доказано с приетите по делото касови бележки № 1474 от 10.06.2005 г. и № 1475 от 02.04.2008 г. и финансов бон от 21.12.2005 г. Според касатора, при преценката на доказателствената стойност на посочените три документа съдът не е отчел липсата на данни в тях относно лицето, на което е изплатена сумата, а за касовия бон – и липсата на данни за основанието за плащането, като в тази връзка излага подробни съображения за несъответствие на същите документи с изискванията на специалните нормативни актове – Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм./ и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. В касационната жалба е релевирано оплакване и за допуснато нарушение на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, изразяващо се в това, че решаващият състав не е взел предвид, че плащането на цената е извършено на части и това е довело до възникването на задължение за лихви, което, съгласно посочената норма следва да се счита погасено преди задължението за главница.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че обжалваният акт противоречи на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 81 от 31.05.2010 г. по т. д. № 675/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. по конкретно посочени въпроси, които в обобщен вид се свеждат до следното: 1. Представляват ли касовите бележки от кочан и финансовият бон, издаден от касов апарат с фискална памет, разписка за получено плащане по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД на сума, дължима по договор за покупко-продажба на недвижим имот, след като имотът не е стока, която се продава в търговски обект; 2. За да бъде доказано с касова бележка от кочан и с финансов бон, издаден от касов апарат с фискална памет, извършено плащане на суми в брой, необходимо ли е от тези документи да се установява лицето, на което е изплатена сумата и основанието за плащането. По отношение на първия въпрос касаторът поддържа, че предвид липсата на съдебна практика решаването на същия ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради липса на поддържаните основания по чл. 280 ГПК. В депозирания по делото писмен отговор от 22.03.2012 г. са изложени подробни съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма] – в несъстоятелност, [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 2 и ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, въззивният съд е счел за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът-купувач по договора не е изпълнил задължението си да плати цената на имота. По този основен за спора въпрос решаващият състав е приел, че обективираното от страните в н. а. № 143, том Х, н. д. № 2297/2005 г. удостоверително изявление, че продажната цена е заплатена напълно от купувача в деня на сключване на сделката, е неистинско – извод, който е направен въз основа на представените по делото и приети без да са оспорени писмени доказателства – касови бележки № 1474 от 10.06.2005 г. и № 1475 от 02.04.2008 г. и финансов бон от 21.12.2005 г., установяващи факта, че плащането на цената по процесния договор за продажба на недвижим имот, заедно с дължимия ДДС, е извършено след съставянето на нотариалния акт. Именно въз основа на посочените три документа, обаче, оспорването на датата, авторството и съдържанието на които не е доказано от ищеца, решаващият състав е преценил за категорично установен фактът, че купувачът по процесния договор е заплатил изцяло цената на имота, като плащането й е извършено на части и в брой. Съдът е посочил, че тези документи представляват частни удостоверителни документи, изходящи от кредитора по правоотношението [фирма] /понастоящем [фирма]/, като касовите бележки от кочан са подписани, респ. положеният подпис е придружен с положен печат на посоченото дружество /продавача/, а финансовият бон е издаден от негово фискално устройство, което е надлежно одобрено, регистрирано и въведено в експлоатация. С оглед на това и доколкото ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с откритото производство по оспорване на документите, нито е доказал, че финансовият бон от 21.12.2005 г. установява извършено от ответника плащане във връзка със закупуването от ищеца на други стоки, решаващият състав е направил извод, че посочените три документа имат значението на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Евентуално допуснатите нарушения на особените изисквания във връзка с издаването на тези документи съобразно действащата към 2005 г. и 2008 г. нормативна уредба – Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм./ и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства – са преценени като обуславящи единствено административната и данъчната отговорност на съставителя, но са без значение за доказателствената стойност на документите. Освен това, според въззивния съд, истинността на същите се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че дружеството-продавач е отразило в годишния си финансов отчет за 2005 г. паричен поток, свързан с Д. за сумата 36 000 лева, на колкото именно възлизат платените в брой суми за 2005 г., както и че към настоящия момент същото няма счетоводно вписани вземания към ответника, произтичащи от спорното правоотношение. С оглед липсата на неизпълнено задължение за плащане цената по процесния договор за продажба на недвижим имот, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявените конститутивни искове за неговото разваляне.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото. Този извод се налага поради факта, че при преценката за доказателствената стойност на процесните две касови бележки от кочан и на фискалния бон въззивният съд изобщо не е излагал съображения дали е допустимо издаването на такива документи при продажба на недвижим имот. Характерът на тези документи на разписка за получените суми е изведен единствено с оглед на тяхното съдържание и безспорния факт, че са издадени от продавача по сделката, както и предвид обстоятелството, че оспорването им по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК от страна на последния не е доказано. Тъй като в нито един момент от развитието на производството ищецът не е твърдял, че неистинността на касовите бележки и финансовия бон произтича от издаването им в нарушение на специалните нормативни актове, а е отричал доказателствената им стойност само поради липсата на достоверност на отразените в тях дати и поради липсата на данни за лицата, които са ги подписали, за въззивния съд не е съществувало задължение да обсъжда този въпрос. Освен това, ирелевантността на посочения въпрос за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК произтича и от факта, че той е относим към правилността на изводите, до които е достигнал решаващият състав, преценявайки в съвкупност всички, а не само процесните три писмени доказателства – плащането на цената на процесния имот е прието за доказано не само от касовите бележки и финансовия бон, но и от заключението на счетоводната експертиза, установяващо счетоводно отразяване на плащанията по сделката и от двете страни, в т. ч. и в годишния финансов отчет за 2005 г. на самия ищец.
Поради отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, по отношение на първия въпрос не следва да се обсъжда наличието на поддържаните по отношение на него основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Независимо от значимостта си за изхода на делото, вторият заявен от касатора въпрос също не може да обоснове допускане на касационния контрол. По отношение на него не е доказано твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Този извод следва от липсата на идентичност между релевантния за настоящия спор въпрос и въпросите, на които е дадено задължително за долустоящите съдилища разрешение в представеното с изложението решение № 81 от 31.05.2010 г. по т. д. № 675/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Същото съдържа произнасяне относно доказателствената сила на разходния касов орден, издаден от купувача на стоката /платеца/, когато не е издаден касов бон към него и плащането на цената не е осчетоводено от продавача, докато в случая хипотезата е съвсем различна – касае се за касови бележки и финансов бон, издадени от продавача, които са осчетоводени и от двете страни по сделката и чиято неистинност не е доказана от оспорилия ги ищец /техен издател/, като напротив – истинността им е потвърдена и от останалите доказателства по делото. Поради това не може да се счете, че обжалваното решение противоречи на цитираната практика на ВКС и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касация.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 310 от 20.12.2011 г. по в. т. д. № 517/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: