ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1691
София, 22.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1296 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Х като процесуален представител на А. П. С. от гр. В. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 02.VІ.2009г. по в.гр.д. № 292/2009г. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба “Б” О. София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СОС е оставил в сила решението на Е. РС от 14.ІV.2008г. по гр.д. № 39/2008г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. срещу “Б” О. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, обезсилил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска за отмяна на уволнението поради издаване на заповедта за това от некомпетентен орган /за обявяване на заповедта за недействителна/ и е прекратил производството по делото в тази му част.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно на основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ. То е възникнало след сключването през 2001г. на договор между АЕЦ “К” /с която ищцата е била в трудово правоотношение/ и ответното дружество, но не в резултат на промяна на работодателя по смисъла на чл.123 от КТ, тъй като договорът от 2001г. не попада в нито една от хипотезите на посочената разпоредба. С допълнително споразумение от 07. ХІІ.2004г. по взаимно съгласие между страните трудовото правоотношение е изменено от безсрочно в такова до приключване дейността на ответното дружество по договора между двете дружества, което е трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 от КТ. За законосъобразността на това изменение не е било необходимо изрично писмено съгласие на ищцата по смисъла на чл.67 ал.3 от КТ, което изискване се отнася само за трудов договор с определен срок по чл.68 ал.1 т.1 от КТ. Прекратяването на договора между дружествата на 27. ХІ.2007г. е довело до прекратяване дейността на ответника при АЕЦ “К” и тъй като трудовото правоотношение между него и ищцата е възникнало във връзка с дейността му в изпълнение на договора, приключването на дейността представлява завършване на работата, с оглед на която то е възникнало. Като неоснователно е оценено твърдението на ищцата за приложение в случая на чл.123а ал.4 от КТ, тъй като договорът между дружествата не е такъв за наем, аренда или концесия, а такъв, с който изпълнителят /ответника/ възмездно се задължава да извършва определена обслужваща дейност, не представляваща част от основния предмет на дейност на възложителя.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат всички хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК. Поставени са въпросите: може ли срокът на договор по чл.68 ал.1 т.2 от КТ да се определя не от съдържанието на договора и на определената в него работа /по вид, количество, обем и т.н./, а от срока на друг обригационен, търговски договор между работодателя и трето лице; следва ли при преминаване по пътя на чл.119 от КТ от безсрочен в срочен трудов договор да се спазва изискването на чл.67 ал.3 от КТ с оглед изискването за писмено изразено желание на работника като предпоставка за действителност на споразумението. Като съществено процесуално нарушение се сочи неприлагане на чл.188 ал.1 от ГПК /отм./, без да е конкретизирано кои са необсъдените от въззивния съд доводи. Твърди се, че разрешението по първия въпрос е в противоречие с решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 3240/2003г. Касаторката се позовава на противоречиво решаване на казуси по дела на други уволнени на същото правно и фактическо основание от същия работодател, като се представят решение на първоинстанционния и въззивния съд, невлезли в сила, по заведеното от Хр. Г. дело /гр.д. № 724/2008г. на СОС/. Твърди се и наличие на противоречие в решенията по приложимостта на чл.123 и чл.67 ал.3 от КТ. Твърдението за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обосновано с необходимостта от правилно приложение на Директиви 1999/70/ЕО и 2001/23/ЕО, в съответствие с които са направени промени в КТ по поставените въпроси.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС, само която се включва в основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Първият поставен материалноправен въпрос е от съществено значение за изхода на спора по делото, но той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с решението по гр.д. № 3240/2003г. на ВКС, състав на ІІІ ГО. В това решение е дадено разрешение на друг, различен от разгледания в настоящия случай, въпрос и при друга фактическа обстановка. Прието е в него, че в трудовия договор е записано сключването му на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, а в текстовата му част е възпроизведен само текстът на разпоредбата – “извършване на определена работа”, без работата да е посочена, нито да е определен периодът на изпълнението й, а тя не може да се определи и според посочената длъжност. При това положение е заключено, че когато срокът не е определен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието на договора /вид, количество, обем и т.н./, следва да се счита, че такъв липсва и ще се приложи правилото на чл.67 ал.2 от КТ – че договорът е безсрочен. А приетото в разглеждания случай е, че в трудовия договор между страните работата е определена – дейността на дружеството по договора му с АЕЦ “К” от 2001г. за определен срок, и че тя е завършена с прекратяването на последния. За основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по същия въпрос обосновката е свързана с правилното приложение на посочените директиви. Те, обаче, не се прилагат директно, а чрез приемане на съответни вътрешноправни актове, което е сторено чрез транспонирането им в разпоредби на КТ, както се твърди и в изложението. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване е налице при липса на съдебна практика, или при необходимост от изоставянето й, тъй като тя не е съобразена със смисъла на закона, или при непълнота или неяснота на приложимата разпоредба, налагащи тълкуването й, но наличието на такива предпоставки в случая не се твърдят.
По втория релевиран въпрос /по приложението на чл.67 ал.3 от КТ/ се сочи противоречиво разрешаване от съдилищата, но се представя само едно съдебно решение на СОС, което не е влязло в сила, а само такива решения съставят съдебната практика и обуславят основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. По този въпрос също не се твърди наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, посочени в предишния абзац.
Във връзка с твърдението за противоречива практика по приложението на чл.123 от КТ не е формулиран конкретен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, нито е посочен влязъл в сила съдебен акт, в който му е дадено различно разрешение. И по този въпрос не се твърди и няма обосновка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По процесуалноправния въпрос по приложението на чл.188 ал.1 от ГПК /отм./ не са посочени доводите, по които съдът не се е произнесъл, нито задължителна практика на ВКС, нито практика на съдилищата, в които този въпрос е разрешен по различен начин, нито обосновка за основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на касаторката не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, ГО, от 02.VІ.2009г. по гр.д. № 292/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: