О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
Гр.София, 05.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 579 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” А. , гр. С. срещу решение № 53/26.05.2008г., постановено по т.д. № 301/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 10.12.2007г. по т.д. № 852/2006г. на Софийския градски съд. С това решение е отхвърлен искът на „И”А. против „Т” ЕА. за заплащане на сумата от 500000 лв. – неустойка за неизпълнение на задълженията му по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като не е изложил основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответникът „Т”ЕА. , гр. С. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и предмет на претенцията на ищеца е заплащането на неустойка за забава при изпълнение на задължението на продавача да сключи окончателен договор в уговорения срок. Решаващият състав е изложил съображения, че клаузата за неустойка в предварителния договор визира отговорност само за пълно неизпълнение, но не и за неточно /забавено/ изпълнение и поради обстоятелството, че окончателен договор е сключен между страните, е отхвърлил иска.
Касаторът в настоящото производство твърди, че съдът се е произнесъл по съществен за страните материалноправен спор и е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Приложението към касационната жалба, представено в изпълнение на указанията на въззивния съд, представлява повторение на оплакванията за неправилност на акта на апелативния съд.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
По тези съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/26.05.2008г., постановено по т.д. № 301/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.