О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 06.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 756/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О” ЕООД със седалище в гр. С. чрез неговия процесулен представител адв. Д, срещу постановеното по гр. д. № 250/2009 г. решение № 520 от 22.05.2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 26.11.2008 г. по т. д. № 1241/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-9 състав, за отхвърляне на предявените от „О” ЕООД против „Българска Телекомуникационна Компания” АД искове с правно основание чл.258 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 11 280 лв. – възнаграждение с включен ДДС за изготвен проект на обект „С„Нови Искър – Курило”, ведно със законната лихва от 18.07.2007 г. до окончателното плащане, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 734.76 лв. – обезщетение за забава за периода 29.08.2005 г. – 18.07.2008 г., като е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в полза на „Българска Телекомуникационна Компания” АД в размер на 300 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове поради недоказаност на факта на изпълнение и предаване на възложения с договора между страните проект са необосновани и не кореспондират с доказателствата по делото. Позовава се на превратно тълкуване на събраните в хода на въззивното производство свидетелски показания и на необсъждането им във връзка с писмените доказателства, установяващи изработването на проекта и предаването му на ответника – възложител. Релевира доводи за нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и за неправилно приложение на разпоредбите на чл.264, ал.2 във вр. с чл.265 от ЗЗД. По съображения, подробно развити в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявените искове в пълен размер, ведно с присъждане на разноските за водене на делото.
В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в което се поддържа наличие на всички визирани в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК предпоставки. Касаторът твърди, че с решението съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси – за „неформалната форма на договора за изработка” и за приложението на чл.264, чл.265 и чл.266 от ЗЗД, първият от които е решен в противоречие с решение № 968/16.06.1994 г. по гр. д. № 2049/93 г. на ВС, V г. о., а вторият е от значение за точното прилагане на закона. Като основание за достъп до касационен контрол е релевирано и произнасянето по процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест относно „съществуването на т. нар. „тетрадка” на Отдел „Р” при „БТК” АД и представянето й по делото”, който според касатора е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.161 и чл.190, ал.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Българска Телекомуникационна Компания” АД /”БТК” АД/ – чрез процесуалния си представител юрк. Христина Н. изразява становище за недопускане на касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. По същество поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил атакуваното пред него първоинстанционно решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора – ищец против „БТК” АД обективно съединени искове с правно основание чл.258 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумите 11 280 лв. и 2 734.76 лв., претендирани като неплатено възнаграждение за извършена работа по неформален договор за изработка на проект за обект „С„Нови Искър – Курило” и обезщетение за забава. Решаващият съд е приел за установено наличието на облигационна връзка между страните, породена от неформален договор за изработка на проект, сключен в процедура за възлагане на малка обществена поръчка от ищеца „О” ООД в качеството на изпълнител и ответника „БТК” АД като възложител. Анализирайки събраните в първоинстанционното и във въззивното производство писмени доказателства и свидетелски показания обаче съдът е счел за недоказан факта на предаване на възложената работа, т. е. на изработения проект, от изпълнителя на възложителя. Оттук е направен извод, че непредаването на проекта сочи на неизправност на ищеца – изпълнител като страна по договора за изработка, лишаваща го от право на възнаграждение, и на неоснователност на исковете за заплащане на възнаграждението и на обезщетение за забава.
Допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, а именно – обжалваното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/. Според задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като същият следва да е формулиран от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК; Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка по делото или за обсъждане на събраните доказателства. В цитираното решение – т.1, е отбелязано изрично, че основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които се преценяват в производството по чл.288 от ГПК, не са тъждествени с общите отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК, обуславящи правилността на решението и подлежащи на проверка по реда на чл.290 от ГПК в случай на допуснато касационно обжалване.
Съобразявайки изложеното във връзка с мотивите към обжалваното решение и релевираните от касатора доводи, настоящият съдебен състав приема, че касационно обжалване не следва да бъде допускано поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК предпоставки. Съображенията в подкрепа на този извод са следните :
Независимо от формалното изпълнение на задължението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за представяне на изложение относно основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, касаторът не е формулирал конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, произнасянето по които има обуславящо значение за изхода на конкретното дело. Поставените в изложението въпроси касаят извършената от страна на съда преценка на релевантните за спора факти и събраните във връзка с тях доказателства, като по съществото си представляват доводи за наличие на отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за крайния изход на делото е обявено в т.1 от ТР № 1/2010 г. за достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо обсъждане на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК, с които процесуалният закон обвързва развитието на касационното производство.
Дори да се приеме, че след конкретизация на изложението могат да бъдат изведени материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, същите не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване, а именно – да са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на исковете по чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД. Квалифицираните от касатора като материалноправни въпроси по т.І и т.ІІ от изложението – за формата, в която трябва да се извърши предаване на възложената с неформален договор за изработка работа, и за преклудиране правото на възложителя по такъв договор да откаже заплащане на възнаграждение за извършената работа, ако в момента на предаването й не направи възражения за отклонения и недостатъци, нямат значение за изхода на правния спор. Отхвърлянето на исковете е резултат от преценката на съда за недоказаност на твърдението на ищеца за предаване на извършената работа, без да е обсъждана формата, в която е следвало да се извърши предаването, или да е обвързано предаването с изискване за спазване на определена форма. В обжалваното решение не се съдържа произнасяне относно приложението на разпоредбите на чл.264 от ЗЗД във вр. с чл.265 и чл.266 от ЗЗД, тъй като ответникът – възложител не е релевирал възражения за недостатъци и отклонения от поръчката като основание за отказ от заплащане на претендираното възнаграждение, а е аргументирал защитната си теза с липса на фактическо предаване на възложения проект от страна на ищеца – изпълнител. Отговорът на посочения в т.ІІІ на изложението процесуалноправен въпрос – за разпределението на доказателствената тежест относно съществуването и местонахождението на относим към спора документ /т. нар. „тетрадка” на Отдел „Р” при „БТК” АД/, предпоставя анализ на доказателствата по делото във връзка с изразените от страните позиции в процеса. Евентуалните грешки на решаващия съд по повод на доказването могат да обосноват неправилност на обжалваното решение с оглед наличие на отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК, което е релевантно за производството по чл.290 от ГПК, но не и за това по чл.288 от ГПК.
Поради отсъствие на съществената предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК не следва да се обсъждат поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В тази насока следва само да се отбележи, че твърдението за наличие на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК не е подкрепено с доказателства за съществуваща задължителна практика на ВС и ВКС, с която обжалваното решение е в противоречие, а относно основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК – че то предпоставя обуславящите изхода на делото въпроси да са от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а в случая достъпът до касация е аргументиран със значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на конкретни правни норми.
Предвид изложеното, решението по гр. д. № 250/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Съобразно изхода на производството по чл.288 от ГПК и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 520 от 22.05.2009 г., постановено по гр. д. № 250/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОСЪЖДА „О” ЕООД с ЕИК 130568141 със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Г”, бл.244, вх.”Е”, ет.1, ап.73, да заплати на „Българска Телекомуникационна Компания” АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Т” № 8, сумата 300 лв. /триста лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :