4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.София, 16.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5848 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 183 от 22.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1188 по описа за 2014 г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав, с което е отменено решение № 102 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 2776 по описа за 2013 г. на Казанлъшкия районен съд и е постановено друго за отмяна на дисциплинарното уволнение на Апостол Т. А., за възстановяване на лицето на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 940 лв. обезщетение за оставането без работа.
Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При наличие група от служители, изпълняващи сходни трудови функции, знанието, че друг служител е извършил деянието, освобождава ли служителя от дисциплинарна отговорност, ако той има задължението да уведомява работодателя за това деяние?
2. При преценка на законосъобразността на дисциплинарното уволнение задължен ли е съдът да приложи разпоредбата на чл.189 от КТ, като обсъди в решението и вземе предвид всички обстоятелства по делото, имащи отношение към извършеното деяние-на характера и естеството на изпълняваната работа, значимостта на неизпълнение на задълженията и настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя?
3. При противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, понеже имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет на спора? Може ли въз основа на тези показания съдът да приеме, че няма дисциплинарно нарушение, когато по делото са приложени неоспорени писмени доказателства, регламентиращи процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа?
Ответникът по жалбата Апостол Т. А. счита, че решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Апостол Т. А. е работил като охранител на фотоволтаичен парк в [населено място] и е бил дисциплинарно уволнен, тъй като по време на дежурствата си на дати 3, 4 и 7 август 2013 г. е допуснал разрушение на целостта на оградата на охранявания обект и създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, като не е уведомил работодателя за настъпилите неправомерни посегателства. Работникът е допуснал също неправомерно използване на външни електронни носители, несъвместими с монтираната сигнално-охранителна техника, в резултат на което е настъпило смущение в работата на монтираните на обекта охранителни камери. За да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, въззивният съд е констатирал, че в уволнителната заповед липсва посочване какво е деянието на ищеца. Работодателят е използвал общи фрази като „допуснато нарушение целостта на оградата на охранявания обект”, както и „допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта”. Въз основа на принципа, че дисциплинарната отговорност е лична и следва да бъде установено извършването на конкретно деяние, въззивният съд е приел за недоказани и двете посочени в уволнителната заповед нарушения. Изложил е също съображението за несъответствие на тежестта на наложеното наказание с евентуално осъществените деяния. При тези мотиви на въззивния съд и с оглед събраните по делото доказателства отговорът на първия въпрос на касатора е без значение за изхода на спора. По настоящото дело липсват безспорни данни, че ищецът, който е работил на пост № 1, е знаел за нарушението на целостта на оградата в близост до пост № 2 и затова не може да му се вмени задължението да докладва на работодателя за това нарушение. В представените от касатора две решения № 65 от 4.2.2014 г. по гр. д. № 2654/2013 г. и № 177 от 28.03.2014 г. по гр.д.№ 2774/2013 г. Казанлъшкият районен съд е стигнал до противоположен извод-за доказаност на дисциплинарните нарушения, но различията се основават на възприетата от съдилищата фактическа обстановка, а не на друг отговор на поставения от касатора правен въпрос. Освен това върху тези решения липсват печати, от които безспорно да се установи, че са влезли в сила, поради което те не могат да се включат в съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По втория въпрос на касатора относно преценката на тежестта на извършените нарушения няма противоречие между обжалваното решение и решения № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 на ІV ГО на ВКС, № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. и №1379/4.11.1999 г. по гр. д. № 238/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС. Тези решения са постановени при наличието на факти, утежняващи деянията/охрана на летище, съучастие в кражба/.
По третия поставен в изложението въпрос няма произнасяне на въззивния съд, тъй като не е имало твърдение на ответника за пристрастност на свидетелите поради заведени от тях дела срещу същия работодател. За пръв път този довод е формулиран в касационната жалба и затова въззивният съд не е могъл и не е бил длъжен да преценява свидетелските показания с оглед заинтересуваността на свидетелите. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 22.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1188 по описа за 2014 г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав.
ОСЪЖДА Агенция за сигурност и охрана [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Апостол Т. А., ЕГН [ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: