4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
[населено място], 25.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2247 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 221 от 05.11.2012г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 224/2012г., с което е потвърдено решение №859 от 11.07.2011г. на Врачански районен съд по гр.д. № 1232/2002г. за извършване на съдебна делба по реда на чл. 292 ГПК/отм./ както следва: в дял на [фирма], ЕИК[ЕИК] е поставен парцел * в кв. * от Промишлената зона на [населено място] с площ * кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор * с площ *кв.м., заедно със сградите и подобренията в него; в дял на М. П. Ц. е поставен парцел * в кв. * от Промишлената зона на [населено място] с площ * кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор * с площ *кв.м., заедно с * кв.м. от сграда с идентификатор *, попадащи в парцела съгласно инвестиционния проект по делото; в дял на П. П. Ц. е поставен парцел * в кв. * от Промишлената зона на [населено място] с площ * кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор * с площ *кв.м., заедно с * кв.м. от сграда с идентификатор *, попадащи в парцела съгласно инвестиционния проект по делото.
Касационната жалба е подадена от съделителя М. П. Ц. чрез пълномощника адв. Г.. На първо място се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като ищецът [фирма] до края на производството във втората фаза на делбата не е представил документ, легитимиращ правото му на собственост върху делбения имот. Като основание за достъп до касационен контрол се сочи хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК при разрешаването на процесуалния въпрос: в какви предели въззивния съд следи за допустимостта на първоинстанционния съдебен акт като се навежда противоречие с т.4 на Т. № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г., според което за валидността и допустимостта на решението на първата инстанция въззивният съд следи служебно. Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа и спрямо материалноправния въпрос: длъжен ли е съдът при извършването на делбата да упражнява контрол за законосъобразност по чл. 203, ал.1 и ал.2 ЗУТ като следи дали са спазени строителните правила и норми и дали обособените дялове представляват самостоятелни обекти по §5,т.39 от ДР на ЗУТ, както и дали необходимото преустройство за обособяване на дяловете е незначително. Навежда се противоречие с Решение № 269 от 29.03.2010г. по гр.д. № 203/2009г. на І г.о., Решение № 285 от 16.08.2010г. по гр.д. № 3818/2008г. на І г.о. и Решение № 368 от 17.01.2011г. по гр.д. № 851/2009г. на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в представения отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на законовите предпоставки за това. Претендира присъждане на разноски.
Ответницата П. П. Ц. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата е УПИ * в кв.* на Промишлената зона на [населено място] с площ * кв.м. с построените в него * производствени и обслужващи сгради между съделителите: [фирма] с квота * %, М. П. Ц., П. П. Ц. и М. Г. Ц. с квота *% за всеки от тях. След влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката М. Ц. е прехвърлила правата си от имота на дъщеря си П. Ц. и е заявено искане за поставяне на общ дял. По-късно съделителката М. Ц. е починала.
Съдът е назначил технически експертизи досежно поделяемостта на имота; приетата тройна експертиза е изработила пет варианта за обособяване на реални дялове за всеки от съделителите. Съдът е изпратил за одобрение вариант трети като е изложил съображения защо възприема него, а именно защото дяловете съответстват в стойностно изражение на квотите на страните и няма да се засегне производствената дейност на дружеството, като същевременно физическите лица получават собственост, оптимална за развитие на ново строителство или продажба. Въз основа на този вариант е изготвен инвестиционен проект за разделяне на производствена сграда, одобрен със заповед на главния архитект [община], както и е одобрен със заповед на кмета на [община] подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПРЗ/, с което УПИ * се разделя на три нови поземлени имоти – УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.* по плана на Промишлената зона на [населено място]. С. М. Ц. е подал жалба срещу заповедта пред Врачански административен съд, но тя е била оставена без разглеждане като недопустима. С определение от 19.02.2010г. първоинстанционният съд е разгледал и оставил без уважение всички наведени от съделителя Ц. възражения срещу одобрения инвестиционен проект за разделяне на производствената сграда на три самостоятелни обекта. Приета е експертиза, която е посочила стойността на преустройствата, изразяващи се в издигане на стени, отваряне на врата и зазиждане на врата. От страна на съделителя [фирма] е заявено, че дружеството ще извърши необходимото преустройство по разделяне на сградата за своя сметка.
Видински окръжен съд е намерил за неоснователни възраженията, че не е упражнил съдебен контрол по чл. 203, ал.2 ЗУТ, тъй като такъв не се дължи от съда при извършване на делбата. Същевременно е посочил, че поддържа съображенията на първоинстанционния съд във връзка с одобрения ПУП за разделяне на делбения имот и обособяване самостоятелни имоти за всеки от съделителите.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Наведените на първо място доводи за недопустимост на решението, поради участие в делбата на съделител с недоказани права са несъстоятелни – налице е влязло в сила решение по допускане на делбата и въпросът за доказване правата на съсобствениците не може да бъде преразглеждан. По същите съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на решението. В случая липсват съмнения за допустимостта на обжалвания пред въззивния съд акт, тъй като твърденията за допускане на делба без ищецът да е представил писмени доказателства за правата си не обуславят недопустимост на решението, а и са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата.
Вторият поставен правен въпрос е дали делбеният съд следва да извършва контрол върху актовете на администрацията по чл. 203 ал.2 ЗУТ. Според текста на закона контролът по законосъобразност на одобряването на проектите за разделяне на съсобствена сграда или отказът за това се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство. В този смисъл са посочените от касатора: Решение № 269 от 29.03.2010г. по гр.д. № 203/2009г. на І г.о., Решение № 285 от 16.08.2010г. по гр.д. № 3818/2008г. на І г.о. и Решение № 368 от 17.01.2011г. по гр.д. № 851/2009г. на ІІ г.о., като следва да се отбележи, че всички те разглеждат хипотеза на разделяне на съсобствена жилищна сграда. В обжалваното решение Видински окръжен съд от една страна е заявил, че не дължи такъв контрол, но веднага след това е посочил, че поддържа всички съображения на първоинстанционния съд по законосъобразността на извършеното разделяне на поземления имот и на сградата. По този начин съдът на практика е извършил контрол за законосъобразност като се е позовал на мотивите на първата инстанция. Видно, че в първоинстанционното производство съдът е постановил нарочно определение от 19.02.2010г., с което се е произнесъл по всички изложени от М. Ц. съображения срещу законосъобразността на одобрения инвестиционен проект, а в решението си е препратил към това определение. Ето защо липсва противоречие с посочената съдебна практика доколкото произнасяне по законосъобразността на разделянето на сградата е налице.
Поради изложеното, тъй като не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Ответникът [фирма] има право на сторените разноски за настоящето производство, които възлизат на 1440 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 05.11.2012г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 224/2012г. по касационната жалба на М. П. Ц..
ОСЪЖДА М. П. Ц. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на „В. юни” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] сумата 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет / лв. разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: