4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.187
София, 25.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2305/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с рег.№ 4844 от 28.06.2018 г., подадена от Г. М. Г., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 39 от 17.05.2018 г. по в.т.д. № 67/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, Гражданска колегия, в частта, с която е потвърдено решение № 447 от 04.12.2017 г. по т.д. № 186/2017 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения срещу ЗД”Дженерали Застраховане” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 100 000 лв. до 140 000 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, с искане за отмяна на решението и уважаване на иска за още 40 000 лв., ведно със законната лихва от произшествието. Твърди се, че присъденото обезщетение не съответства на принципа за справедливост, като при определянето му е извършена само частична преценка на обективните обстоятелства, без анализ на доказаните релевантни факти и без отчитане в необходимата степен, че в резултат на ПТП ищецът се е лишил от спътничката му в живота, от нейната опора и помощ и от създадената за него семейна среда. Счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди се отклонява от други аналогични случаи, при които са присъждани по-високи размери за търпени неимуществени вреди.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” и 2. При приложение на чл.52 ЗЗД длъжен ли е съдът да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като по първия въпрос се сочат решения на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 207/2011 г. и по т.д № 299/2011 г. / приложени/, а по втория се твърди отклонение от ППВС № 4/1968 г.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – „Дженерали застраховане” АД, чрез процесуалния си пълномощник, е изразил становище за липса на поддържаните основания за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение.
За да постанови атакувания съдебен акт, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел от фактическа страна, че с влязла в сила присъда по НОХД № 1050/2016 г. на Окръжен съд – Бургас И. Е. И. е признат за виновен в това, че на 07.03.2015 г. в [населено място] при управление на лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Фуго” ООД –гр. Ямбол, е нарушил правилата за движение по пътищата е и допуснал ПТП с пресичащата пътното платно Е. П. И., като при непредпазливост е причинил смъртта й, настъпила на 14.03.2015 г. Позовавайки се на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и съобразно ППВС № 5/1969 г. е изведен извод, че ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, предвид продължителния период от време, през който е живеел на съпружески начала с пострадалата. Прието е за безспорно установено основанието за ангажиране отговорността на ответния застраховател.
Въззивният съд не е възприел оплакванията на застрахователното дружество за недопустимост на иска, преценявана с оглед изискванията на действащия към момента на подаване на исковата молба КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Становището е подробно мотивирано и основано на изричната разпоредба на § 22 от ПЗР на КЗ, предвиждаща приложение на отменения КЗ за вземания на увредени лица по сключени до 01.01.2016 г. договори за застраховка „Гражданска отговорност”. За неприложими са счетени въведените с новия КЗ изисквания във връзка със задължението на увредените лица за отправяне на застрахователна претенция.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, решаващият състав е преценил болките и страданията, претърпени от ищеца от внезапната загуба на жената, с която е живял в продължение на повече от десет години; съществуващото между тях разбирателство и добри семейни отношения, полаганите от пострадалата грижи и внимание към ищеца. Наред с тези конкретни обстоятелства, възприемайки изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е счел, че болката от необратимата загуба на спътник в живота е непреодолима и страданията на ищеца имат продължителен характер. Въззивният съд е приел, че сума от 100 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за неимуществените вреди, като този размер е в границите на нивата на застрахователно покритие и е съобразен с обществено-икономическите условия на живот към момента на произшествието.
С въззивното решение е уважена насрещната въззивна жалба на Г. в частта, с която първата инстанция е редуцирала с 10 % определеното обезщетение, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Според заключението на експерта по назначената А. и съобразно практиката на ВКС по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, е изразено становище за липса на основание за намаляване на обезщетението, предвид недоказан принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Искането на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълнопредявения размер – за разликата до 140 000 лв. е счетено за неоснователно.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационното разглеждане на делото.
Формулираните от касатора въпроси, свързани с приложимите критерии при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди и с преценката на конкретните обективни обстоятелства безспорно са от значение за изхода на делото в атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение.
Предвид съобразителната част към решението, не би могло да се приеме, че въззивната инстанция е допуснала отклонение от посочената в изложението задължителна практика на ВС и ВКС по приложение на чл.52 ЗЗД. По делото липсват данни за несъобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, чието съблюдаване се дължи от съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД, вкл. и отчитане на обществено-икономическите условия към момента на увреждането, чийто обективен ориентир са и съответните минимални застрахователни суми съгл. чл.266 КЗ/отм./ и § 27 от ПЗР на този кодекс. Не са налице и данни за нарушаване на критерия за справедливост поради несъобразяване на установени по делото конкретни факти, релевантни към претендираните неимуществени вреди. Не би могло да се възприеме твърдението на касатора за идентичност на настоящото дело с делата, посочени в т.1 от изложението към жалбата, т.к. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки казус обективно съществуващи обстоятелства. Поради това е недопустимо извършване на пряко съпоставяне на тези размери и съответно поддържане на доводи за противоречиво прилагане на принципа за справедливост.
Предвид горното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 39 от 17.05.2018 г. по в.т.д. № 67/2018 г. на Апелативен съд – Бургас Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: