О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 17.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1521/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№2878/26.3.2019 г., подадена от адвокат П. В. срещу определение №109/07.3.2019 г. по гр.д.№361/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на III г.о.
С обжалваното определение е прието, че „С обжалваното решение № 1406 от 30.11.2018г. Висшият адвокатски съвет е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на адв. П. В. с вх.№ 2425/31.10.2018 г. срещу решение № 834/16.10.2018 г. от разширено заседание на Адвокатския съвет, Контролния съвет и Дисциплинарния съд на Адвокатска колегия – В., да закупи за офиса на адвокатската колегия – В., находящ се на [улица] климатик на стойност от 1200лв. до 1400лв. Прието е, че жалбата е недопустима, тъй като липсва пряк интерес от подаването й, тъй като с обжалваното решение на АС-Варна не се накърняват законни интереси и права на адвоката, нито му се вменяват задължения извън разписаните в ЗА. Отделно от това, в отговор на оплакванията в жалбата е посочено е, че Адвокатският съвет не е длъжен да публикува в сайта на колегията подробно описания дневен ред и че такова задължение АС има при провеждане на Общото събрание на адвокатите, което се извършва чрез покана, обнародвана в Държавен вестник, в която задължително се посочва дневния ред, часът и мястото на провеждане на събранието – арг. чл.81 ЗА.“
Въз основа на изложеното тричленният състав на Върховният касационен съд е стигнал до извод, че касационната инстанция „упражнява контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в изрично предвидените в Закона за адвокатурата случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол – чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал.5, чл.19, ал. 7 и ал.8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Конституцията на РБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, при които се осъществява адвокатската професия, са закрепени и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА. В съответствие с тези основни начала законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ.мълчаливи откази, на Висшия адвокатски съвет. Такава компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАС не би могла да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 88, ал.5 ЗА, тъй като същата е обща норма, регламентираща реда за осъществявания от ВАС вътрешен контрол по отношение на решенията на адвокатските съвети. Съдебното производство за контрол на решенията на ВАС е извън обхвата на общия исков, или административен процес и основание за развитието му е – или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал.5 -7 ЗА. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд /вж. определение № 250 от 10.01.2017 г. на III г.о. на ВКС по гр.д. № 3301/2016 г.; определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 22 от 27.01.2015 г. по гр. дело № 6379/2014 г. на III г. о., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV г. о., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г., определение № 42/ 30.01.2019 г. по гр.д. № 341/2019 г., ІІІ г.о., определение №52/11.02.2019 г. по гр.д.№ 443/2019 г. на ІV г.о., определение №63/08.02.2019 г. по гр.д.№ 441/2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./.“
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав III г. о. на ВКС е неправилно, тъй като определението на предходния състав на Върховния касационен съд, IV г.о., неправилно тълкува на разпоредбата на чл.88 ал.5 от Закона за адвокатурата (ЗА), като този текст следва да се разбира в смисъл, че решенията на адвокатския съвет подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл.7 ЗА, а решението по жалбата също подлежи на обжалване пред ВКС. Според частния жалбоподател всяко друго тълкуване засяга правото на достъп до съд и създава заплаха за демократичния и правов ред. Счита, че принципът не може да е окончателност на решението на Висшия адвокатски съвет при липса на изрично указание в Закона за адвокатурата, че то е обжалваемо, а трябва да е обжалваемост на всяко решение, което посочения закон не посочва изрично като окончателно. Аргументи „против” от прогласената от Конституцията независимост на адвокатурата според жалбоподателя не могат да бъдат черпени, защото съдебният контрол върху работата на адвокатурата е превенция срещу злоупотребата с власт. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на IV г. о. на Върховния касационен съд е правилно.
Неоснователно частният жалбоподател навежда оплакване, че обжалваното определение превратно тълкува разпоредбата на чл.88 ал.5 ЗА. Визираната норма предвижда изрично, че решенията на адвокатските съвети могат да се обжалват пред Висшия адвокатски съвет, но тя няма за цел да уреди въпроса с обжалваемостта на решението на Висшия адвокатски съвет по жалбата, видно от систематичното й място. Неоснователно възможност за обжалване на решението на Висшия адвокатски съвет се търси въз основа на препращането към правната норма на чл.7 Закона за адвокатурата. Това препращане има предвид само реда, по който се обжалва решението на адвокатския съвет и е неотносимо към въпроса за обжалваемостта на постановеното от горестоящия орган решение.
Не е налице основание за промяна на трайно установената практика на Върховния касационен съд, според която на обжалване пред него подлежат само тези решения на Висшия адвокатски съвет, които Закона за адвокатурата изрично предвижда като обжалваеми (определение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 443/ 2019 г. и цитираните в него многобройни актове по същия въпрос). Правото на достъп до съд може да търпи ограничения и щом Конституцията дефинира адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, обикновеният законодател е в правото си да предвиди кои актове на нейните органи подлежат на обжалване пред съд и кои са изключени от обхвата на съдебния контрол. Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се произнася по жалба срещу решения на адвокатските съвети, не е предвидено в закона като обжалваемо и подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №109/07.3.2019 г. по гр.д.№361/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на III г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: