О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София. 09.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 13/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” О. , гр. С., представлявано от управителя П. П. , срещу решение на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІІ-„в” състав, постановено на 14.07.2008 г. по гр.д. № 4234/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 68 състав от 09.08.2007 г. по гр.д. № 4748/2004 г. за уважаване на предявен от И. и П. Х. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 7 523.72 лева – неустойка по чл. 16 от сключен между страните договор от 18.02.1999 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос относно възражението за прихващане като защитно средство, в противоречие със задължителната и с трайната практика на ВКС, както и по съществен материалноправен въпрос, свързан с правото на страната по договора да получи договорената мораторна неустойка, в отклонение от практиката на ВКС. Евентуално се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът счита, че разглеждането на възражението за прихващане за вземания за неустойки, произтичащи от същия договор, е важен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация – И. К. Х. и П. К. Х. , чрез процесуалния си пълномощник, считат, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че въззивното решение е правилно. Доводи в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което са потвърдени фактическите и правни изводи на първата инстанция за основателност на иска за заплащане на неустойка за забавено изпълнение, въззивният съд е приел, че ответното дружество не е изпълнило в уговорения срок задължението си да завърши имота с протокол обр.16 и разрешение за ползване. Като неоснователни са преценени релевираните правоизключващи възражения на изпълнителя за настъпило забавяне поради поведението на ищците, свързано с допълнително предявени изисквания по отношение на закупените обекти в сградата, както и за забава на последните при заплащане на част от уговорените вноски от цената на обектите. Тези изводи са направени след преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото.
По отношение на направеното от ответното дружество възражение за прихващане, при условие на евентуалност, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за неговата недопустимост, тъй като за произтичащото от същия договор вземане на дружеството е образувано отделно исково производство. Изложени са съображения във връзка с конкретните процесуални действия на ответника/ сега касатор/ и процесуалните действия на съда, а именно: заявяване на вземането с насрещен иск в срока по чл.104 ГПК/отм./; отказ на първата инстанция да приеме за съвместно разглеждане насрещната искова молба поради констатирана нередовност; служебно изпращане на тази искова молба за образуване на отделно гр. д.. Няма спор, че пред СРС е образувано производство по тази искова молба, спряно на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания съществен процесуалноправен въпрос относно възражението за прихващане. Цитираните и представени решения на ВС и ВКС касаят по принцип правната характеристика на възражението за прихващане като защитно средство в процеса и неговото упражняване. В случая обаче, въззивният съд е изложил съображения за преграждане на възможността за заявяване на възражението за прихващане, с оглед предявяването на вземането с насрещен иск, неприет за съвместно разглеждане, но по който е образувано отделно гражданско производство. От това следва извод за недоказаност на допълнителното условие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно даденото от решаващият съд разрешение по съществения процесуалноправен въпрос да е в отклонение от задължителната или трайна практика на ВКС.
Не може да се сподели и твърдението, че е налице отклонение от трайната практика на ВКС по съществения материалноправен въпрос, касаещ активната материалноправна лигитимация по претенцията за неустойка. Всъщност доводите в тази част са относими към конкретната преценка на събрания доказателствен материал и направените от решаващия съд фактически и правни изводи, т.е. към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но тези доводи не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Основателни са обаче доводите на касатора във връзка с поддържаното евентуално основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Произнасянето по въпроса за допустимостта на възражението за прихващане като самостоятелно защитно средство във висящото производство, при наличие на образувано отделно исково производство, което е спряно до приключване на настоящото дело, и по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл.95 ГПК/отм., сега чл.126, ал.1 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По така формулирания процесуалноправен въпрос, който безспорно е съществен, липсва трайна практика на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІІ-„в” състав, постановено на 14.07.2008 г. по гр.д. № 4234/2007 г.
УКАЗВА на касатора „Т” О. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 151/сто петдесет и един / лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: