О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 27.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1905/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. М.,подадена чрез адв.Н. И.,осъществяващ процесуално представителство по реда на чл.94 ГПК вр.чл.21 ЗПП срещу решение № 609/ 06.12.2013 г. по гр.д.№ 1171/ 2013 г. на окръжен съд-В.Т..
Ответникът по касационната жалба СОУ „Г.И.”, в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Т. Т., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 356/01.08.2013 г. по гр.д.№2975/2010 г. на районен съд-Горна О.. С него са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката искове за: сумата 5 355,09 лв. представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск от 199 дни в периода 2003 г.-2007 г.,ведно със законната лихва от 14.12.2007 г., с правно основание чл. 224 ал.1 КТ; сумата 1976,09 лв. представляваща законна лихва за забава върху това обезщетение за периода 22.01.2008 г.-13.12.2010 г. с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД; сумата 1,94 лв.,представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит за разликата между изплатено такова в размер на 27 % и претендираното в размер на 29%, ведно със законната лихва от 17.12.2007 г.; сумата 8,76 лв.,представляваща разликата от заплатеното обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 556,26 лв. и претендирания размер 565,02 лв.,ведно със законната лихва от 17.12.2007 г., с правно основание чл.220 ал.1 КТ.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие, като в нея е посочено , че въззивното решение се обжалва изцяло.
Същата е допустима спрямо частите, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ с оглед цената му, която е над 5 000 лв.и обусловените от него искове с правно основание чл. 86 ЗЗД. Относно решението в останалите части тя е недопустима, поради цената на разгледаните искове по чл.244 ал.1 т.2 КТ в размер на сумата 1,94 лв.и по чл.220 ал.1 КТ в размер на сумата 8,76 лв. .Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 14.01.2014 г. Съдът е бил сезиран с искове, чиято цена е под 5 000 лв. определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума, като спорът е гражданскоправен . Въззивното съдебно решение по искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане относно въззивното решение в тези негови части.
В частите, с които са разгледани подлежащите на касационно обжалване искове ,съдът е приел, че трудовото правоотношение на касаторката е било прекратено на 02.09.2003 г. , тя е възстановена на основание чл.345 ал.1 КТ на заеманата преди уволнението длъжност начален учител на 13.12.2007 г. , като през посочения период не е работила. Полагала е труд само от 13.12.2007 г. до 17.12.2007 г.,когато трудовото й правоотношение отново е прекратено.Направил е извод,че не й се полага обезщетение за неизползван годишен отпуск с оглед неговия характер- за възстановяване на работната сила при полагане на труд по правоотношението.Съгласно чл.354 ал.1 т.1 КТ са отстранени неблагоприятните последици от уволнението, като на касаторката са признати осигурителен стаж, обезщетение при пенсиониране,но към тях не може да се причисли и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК тя поддържа становище за наличие на всички основания по чл. 280 ал.1 ГПК. Извежда следния материалноправен въпрос:
– в хипотезата на чл. 354 ал.1т.1 КТ при възстановяване на незаконно уволнен работник и заличаването на неблагоприятните за него последици на уволнението му, дължи ли се от работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето през което работникът е бил без работа по вина на работодателя.
Намира,че след като този период й е признат за трудов стаж и се дължи и обезщетение за неизполван платен годишен отпуск.Така биха се заличили всички неблагоприятни последици от незаконното уволнение.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в тази част.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставка за това е обосноваване на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловен от правните изводи, които е направил въззивния съд ,от значение за изхода на конкретното дело, а допълнително основание- някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т1-т.3 ГПК , в която същият трябва да бъде развит.Въпросът поставен от касаторката е релевантен, но не е обосновано специфично основание.Освен това по него е създадена задължителна съдебна практика, според която съгласно чл. 354, ал. 1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, което е признато за незаконно – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Това изключение се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Правото на платен годишен отпуск предполага съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа.Такива са разрешенията в решение № 160 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 5153/2008 г., I г. о.; решение № 135 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 189/2009 г., III г. о.; решение № 346 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 418/2009 г., III г. о.; решение № 281 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г., IV г. о.; решение № 167 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1308/2010 г., III г. о. и др. постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба е поискал да му бъдат присъдени разноски за това производство.Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че е заплатил в брой сумата 250 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната му защита пред тази инстанция. Следва искането да бъде уважено на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба подадена от С. И. М. срещу решение № 609/06.12.2013 г. по гр.д.№1171/2013 г. на окръжен съд-В.Т. в частите , относно исковете по чл.244 ал.1 т.2 КТ в размер на сумата 1,94 лв.и по чл.220 ал.1 КТ в размер на сумата 8,76 лв. ,ведно със законната лихва върху тези суми от 17.12.2007 г .до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на касационно обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 609/06.12.2013 г. по гр.д.№1171/2013 г. на окръжен съд-В.Т. в останалите части.
ОСЪЖДА С. И. М. да заплати на СОУ „Г.И.” сумата 250 /двеста и петдесет /лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: