О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 12.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1428/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№10691/27.01.2017 г., подадена от адв. Б. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място]. против въззивно определение №30511/23.12.2016 г. по гр.д.№15756/2016 г. по описа Софийския градски съд, г.о., IV-Д въззивен състав.
С обжалваното определение е потвърдено решение №II-55-84/02.5.2016 г. по гр.д.№28569/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав, в частта, с която съдът на основание чл.242 ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, с която ответникът [фирма] – [населено място], е осъден да заплати на ищеца И. М. И. сумата 5221,12 лева – командировъчни разходи за периода от 09.8.2013 г. до 08.11.2013 г., на основание чл.215 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че понятието обезщетение за работа не е дефинирало в процесуалния закон, поради което обемът му следва да бъде очертан в специалния закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудово правоотношение, като същото е уредено в раздел III, от глава X от КТ – „Други видове обезщетения“ и свързано с полагане на труд, с обезпечаване и посрещане на ежедневни нужди при командироване на работника или служителя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като поставя следният въпрос: „Допустимо ли е разширително тълкуване на нормата на чл.242, ал.1 ГПК, когато предмет на когато предмет на иска не са изрично посочените в текста на закона „издръжка, възнаграждение/за работа/ и обезщетение за работа“, а близки или свързани с тях претенции, например тези, уредени в раздел III на глава X от КТ, и в частност тази за претендираните неплатени командировъчни пари, или доколкото се касае за изключение от правилото, че решението на съда добива своята изпълняемост само след влизане му в сила, законът следва да се тълкува stricti juris ?“. Като основание за допускане на въззивното определение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба И. М. И. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на т.4 от ТР №1/2009 от 19.02.2009 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК. В съдебната практика липсва тълкуване на разпоредбата на чл.242, ал.1, предложение трето ГПК, във връзка с чл.215 КТ, което налага тълкуване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При тълкуване на посочените правни норми на първо място следва да се изхожда от систематическото място, което е отредено на разпоредбата на чл.215 КТ, а то е в глава X, раздел III. От друга страна, самото наименование, което е вложил законодателят на заглавието на разпоредбата е „обезщетение за командировка“. Командировката по естеството си представлява изпълнение на служебна задача, извън населеното място на учреждението или предприятието, свързано в изпълнение на работата, за която работникът или служителят е в трудово правоотношение с работодателя. По естеството си командировъчните пари обезщетяват командирования за допълнителните разходи, които същият се налага да извършва, когато работи извън населеното място, в което е мястото на работа. Поради това командировъчните пари се включват в хипотезата на чл.242, ал.1, предложение трето ГПК и за тях се допуска предварително изпълнение по смисъла на посочената норма.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Съдът намира, че с оглед отговора на поставения въпрос обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №30511/23.12.2016 г. по гр.д.№15756/2016 г. по описа Софийския градски съд, г.о., IV-Д въззивен състав.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №30511/23.12.2016 г. по гр.д.№15756/2016 г. по описа Софийския градски съд, г.о., IV-Д въззивен състав.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: