4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр.София, 20.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6194 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ф. Г. против решение от 24.06.2014 г., постановено по гр. д. № 10325 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 27.05.2013 г. по гр. д. № 44023 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, І ГК, 29 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.114, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за защита на потребителите за заплащане на сумата 9 649,61 лв., представляваща цена по развален договор за доставка от 8.11.2011 г.
Касаторът А. Г. твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Противоречие с разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК. Може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
2. Следва ли въззивният съд да се произнесе по въпроса чия е доказателствената тежест за установяване заплащането по потребителския договори изпълнението му от страна на ответника и какво следва да докаже ищецът и какво ответникът в спора по разваляне на договора?
3. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да подложи на цялостна и задълбочена преценка и да съпостави показанията на двете групи свидетели на ищеца и на ответника?
4. Как се определя съдържанието на насрещните права и задължения на страните- от закона или от постигнатото съгласие между тях?
5. Как следва да постъпи продавачът при отправена рекламация от страна на купувача по отношение на съществени елементи на движимата вещ и за купувача възниква ли правото да развали договора и да иска възстановяване на заплатената сума?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на 300 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът А. Г. е закупил от ответното дружество наред с други принадлежности за баня и шкаф „Мариот com 102”, като съответно е заплатил авансово цената. При доставката той отказал да получи шкафа и поискал от дружеството да му върне заплатената за него цена, тъй като не е бил изработен от импрегнирано дърво, както е следвало да бъде, а от друг материал. Според приетата по делото техническа експертиза качеството на шкафа е в нормите и отговаря на посочените в каталога характеристики, включително материалите за изработка. Единствено съпругата на касатора Е. Г. е заявила, че шкафът е следвало да бъде изработен задължително от истинско дърво. Нейните показания обаче се опровергават от свидетелката С. З., която е била вътрешен дизайнер на касатора. Според тази свидетелка ответното дружество е представило на съпругата на касатора каталог в превод на руски език, който тя разбирала. С нея е бил обсъждан дизайнът на шкафовете, но не и материалът, от който е следвало да бъде изработен. При тези данни съдилищата не са кредитирали показанията на съпругата на касатора, тъй като е заинтересован свидетел, приели са за достоверни показанията на свидетелката З., които кореспондират с останалите доказателства и са достигнали до извода за недоказаност на твърдението на касатора, че шкафът е следвало да бъде изработен от дърво. Затова съдилищата са констатирали, че шкафът отговаря по качество на уговореното между страните, поради което касаторът няма право да развали договора за този шкаф и да иска връщане на заплатената за него цена. Въззивният съд е обсъдил и преценил задълбочено всички събрани по делото доказателства и се е аргументирал защо кредитира показанията на свидетелката З.. Ето защо по първия и третия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС, поради което по тези въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Съдържанието на насрещните права и задължения на страните се определя от постигнатото между тях съгласие и страната, която се позовава на несъответствие на изработеното с уговореното в договора има процесуалната тежест да докаже това несъответствие. Указания в този смисъл са дадени на касатора с определение на Софийския районен съд от 8.01.2013 г., поради което не е било необходимо въззивният съд повторно да дава същите указания. Тези отговори на втория и четвъртия въпрос съответстват на процесуалния закон и на практиката на ВКС. Цитираното от касатора по четвъртия въпрос решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ІV ГО на ВКС касае договор за гледане и издръжка и няма отношение към настоящия случай. Ето защо и по тези два въпроса не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Петият въпрос на касатора е неотносим към спора, тъй като отговорът предполага, че по делото е установено различие по отношение на съществени елементи на доставената движима вещ, които са били уговорени между страните. В случая касаторът не е доказал, че е било уговорено шкафът да се изработи от дърво, затова не може да се приеме, че е имал основание да развали договора. Следователно няма противоречие между обжалваното решение и посоченото в изложението решение № 30 от 25.03.2010 г. по т. д. № 561/2009 г. на І ТО на ВКС, което касае основателно развален от купувача договор.
Едва в касационната жалба ищецът твърди, че информацията за шкафа не му била предоставена на български език в нарушение на чл.5 от Закона за защита на потребителите. Такъв довод, който би довел до порок на договора, а не до основание за разваляне, изобщо не е наведен в исковата молба и не е обсъждан от съдилищата, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 300 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.06.2014 г., постановено по гр. д. № 10325 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав.
ОСЪЖДА А. Ф. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 300/триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: