О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр.София, 24.04. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 362 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Аджибадем Сити Клиник Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Бургас“ООД, срещу определение № 335/12.11.2018 г. по ч.т.д. № 239/2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на посоченото дружество срещу определение № 698/31.07.2018г. по т.д. № 170/2018г. на Бургаски окръжен съд за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на Административен съд – Бургас.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните правни въпроси: 1/Съставляват ли процесните договори между изпълнителите на медицинска помощ и НЗОК административни договори, при условие, че същите са сключени преди регламентирането им като такива със специален закон- а именно разпоредбата на чл.45а, ал.1 ЗЗО?; 2 / Кой ред е приложим за съдебните производства, образувани по искове за изпълнение на договори по чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО за оказване на медицинска помощ, сключвани между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ? Приложими ли са правилата на §149, ал.4 ПЗР на ЗИДАПК / ДВ бр.77/2018г./ към заварените от същия съдебни производства относно изпълнението на договорите по чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО ? Въпросите са въведени при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба – НЗОК не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на спора е изпълнението на задължението на НЗОК по особен вид договори, чието сключване, страни, основен предмет, условия, принципи и правила са изрично регламентирани в специален закон – раздел VІІІ, глава втора на Закона за здравното осигуряване. Посочил е, че особеността на договарянето по тях произтича от специфичната регламентация на правното положение на контрагентите, които не са в обичайното си за облигационните и търговски взаимоотношения на равнопоставеност, а в субординационни отношения на власт и подчинение. В тези отношения НЗОК участва в качеството си на административен орган по смисъла на §1 от ДР на АПК, който е носител на административни правомощия, овластен със закон, чиято дейност е по осъществяване на задължителното здравно осигуряване, като същият е създаден с цел изпълнението на специфични властнически функции, нормативно делегирани му от държавата. Изложил е съображения, че съдържанието на процесните договори засяга въпроси, свързани с лечебната дейност, имащи значим обществен интерес и са сключени според предписанието на ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за съответната година – 2015г. и 2016г., който е задължителен за НЗОК и нейните поделения РЗОК, за изпълнителите на медицинска помощ, за осигурителите и осигурените лица за определен срок. Счел е, че предвид изменението на АПК, обн. ДВ бр.74 от 20.09.2016г., с което е създадена нова т.3 в чл.128, ал.1 АПК, разрешаването на споровете за изпълнение на административни договори, доколкото не е предвидено друго в специален закон, е възложено на административните съдилища. Нормата е процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила, спрямо всички спорове, породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни договори. Като такава не подлежи нито на разширително, нито на стеснително тълкуване, като в текста във връзка с материалноправния характер на нормата на чл.19а АПК не се въвежда разграничаване на договорите сключени преди и след влизането в сила на разпоредбата на чл.19а /нов/, т.е. преди и след 24.09.2016 г., поради което и споровете във връзка с изпълнението по тях, доколкото са повдигнати с искова молба – подадена при действието на 128, ал.1, т.3 от АПК, следва да се съобрази с определената в тази норма компетентност и вид на делата като административни.
Настоящият състав на ВКС намира, че в своето съчетание изводите на БАС относно правната характеристика на процесните договори, отнесена към момента на сключването им и приложението към тях на последващи изменения в АПК, е обусловило крайното правно решение. Поради което двата поставени въпроса могат да се обединят в един в следния смисъл: Кой е съдът, компетентен да разгледа спор за изпълнение на договор по чл.59, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение, преди изменението на АПК, с ДВ бр.77 от 2018, в сила от 01.01.2019 г.? Изпълнено е допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същия въпрос, предвид служебно известните на съда: определение №16 от 28.02.2019 г. по гр.д.№4/2019 г. на ВКС, ГК и определение № 236/05.04.2019г. по ч.т.д. № 787/2019г. на ВКС, II т.о.
В цитираната съдебна практика на ВКС е прието, че скючването на договорите по чл.59, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО е реализирано по административния ред, което и обуславя правното естество на същите като административни по своя характер независимо от момента на сключването им. Тъй като с разпоредбата на §149, ал.4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр.77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища, споровете за изпълнение на подписаните преди 01.01.2019 г. договори с НЗОК, независимо че притежават характеристиките на административни, следва да бъдат разглеждани по общия исков ред от гражданските съдилища.
Горното разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС.
В обжалваното определение становището на въззивния съд, относно съда, компетентен да разгледа спор по изпълнение на договори, сключени на 19.02.2015 г. и 14.05.2016г. между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение, преди изменението на АПК /ДВ бр.77 от 2018, в сила от 01.01.2019 г./, противоречи на отговора на правния въпрос. Посочените два процесни договора, макар и административни по своя характер, са сключени преди 01.01.2019 г., компетентен да разгледа спора относно изпълнението им е гражданския съд – в случая ОС Бургас, поради което обжалваното определение на БАС и потвърденото с него определение на БОС, с което производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Бургас, следва да бъдат отменени, а делото върнато на ОС -Бургас за продължаване на процесуалните действия
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 335/12.11.2018 г. по ч.т.д. № 239/2018 г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него определение № 698/31.07.2018г. по т.д. № 170/2018г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на ОС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: