О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
Гр.С., 02.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1056 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.3471/12.12.14т. по г.д.№.3526/14 на П. Окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Г. Ч. против определение №.4521/29.03.13г. по г.д.№.9905/12 по описа на Пловдивски районен съд, с което се обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №.6222/27.06.12г. и издадения въз основа на нея на 29.06.12г. изпълнителен лист по дело №.9905/12 само по отношение на длъжника Р. М. Т., починал на 5.10.11г., и се прекратява производството по отношение на него.
Постъпила е частна жалба от Д. Г. Ч., с която се иска отмяна на издадената заповед за изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист изцяло – и по отношение на поръчителя Д. Ч..
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че жалбоподателят – длъжник в качеството си на поръчител по издадената заповед и изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК, няма правен интерес да обжалва атакувания акт. Същият е разполагал с възможност да обжалва самото разпореждане за незабавно изпълнение при условията на чл.419 ГПК, както и впоследствие да подаде възражение съгласно чл.423 ГПК и иск при условията на чл.424 ГПК. Същевременно, към момента на издаването на заповедта за изпълнение, заповедният съд не е имал задължение да следи служебно за изтекъл преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, тъй като към този момент не е била налице задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР 4/18.06.14г.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно.
Защитата на длъжника срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417-418 ГПК е чрез два отделни способа – възражение по реда на чл.414 ГПК /респективно по-късно чрез възражение по чл.423 ГПК/ и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ГПК. Именно в така подадената жалба биха могли да се изложат оплаквания, основаващи се на твърдения за неправилност на разпореждането от гледна точка на това дали е налице документ по чл.417 ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане – надлежно индивидуализирано и изискуемо /в това число налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД – арг. от т.4„б” от ТР 4/13 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/. В разглежданата хипотеза настоящият жалбоподател не е използвал никой от горецитираните способи. Определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на главния длъжник е постановено по повод постъпило възражение от наследниците му. При условие, че не е подал сам възражение срещу заповедта и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, за жалбоподателя не е налице правен интерес да го обжалва с изложените оплаквания. Главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение /арг. чл.142 и чл.148 ЗЗД/, те не са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Издаването на изпълнителен лист срещу неподалия възражение поръчител не означава по-голяма по обем отговорност за материалното право по смисъла на чл.139 изр.2 ЗЗД, а само допълнителен ред за събиране на неоспореното от него вземане по реда на принудителното изпълнение /т.5в ТР 4/13 от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС/. По отношение на длъжник, който не е подал възражение, респективно частна жалба, заповедта за изпълнение на общо основание влиза в сила и не би могла да бъде косвено атакувана чрез използвания от жалбоподателя способ – който в сучая е неприложим и от който той няма правен интерес.
С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.3471/12.12.14т. по г.д.№.3526/14 на П. Окръжен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: