3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София,27.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1884/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма] – [населено място], срещу определение № 45 от 12.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 301/2013 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е допълнено по реда на чл.248 ГПК въззивното решение по гр. д. № 301/2013 г. в частта за разноските като е осъдено ЗД [фирма] да заплати на Н. Д. Д. разноски за въззивното производство в размер на сумата 4 000 лв.
В частната жалба се излагат оплаквания, че въззивният съд е нарушил закона като е допълнил решението си в частта за разноските, без да връчи препис от молбата по чл.248 ГПК на ЗД [фирма] и да предостави на дружеството срок за становище по искането за допълване. Навеждат се доводи за недопустимост на молбата поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение при липса на представени доказателства за реално плащане на възнаграждението и за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата Н. Д. Д. със съдебен адрес в [населено място] оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по в. гр. д. № 301/2013 г. е образувано пред Бургаски апелативен съд по въззивна жалба на ЗД [фирма], с която е обжалвано решение от 16.05.2013 г. по гр. д. № 156/2013 г. на Бургаски районен съд в частта за осъждането на ЗД [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ Н. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 45 000 лв. В отговора на въззивната жалба ищцата Н. Д. е поискала присъждане на разноски за въззивното производство. Искането за разноски е заявено и в откритото съдебно заседание пред Бургаски апелативен съд, в което процесуалният представител на ищцата е представил договор за правна защита и съдействие от 11.11.2013 г., удостоверяващ заплащане в брой на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на 4 000 лв.
С решение № 138 от 03.12.2013 г. Бургаски апелативен съд е потвърдил решението на Бургаски окръжен съд в обжалваната от ЗД [фирма] осъдителна част, но не се е произнесъл по разноските. Решението е връчено на Н. Д. на 06.12.2013 г., като на 18.12.2013 г. Д. е сезирала въззивния съд с молба за допълването му по реда на чл.248, ал.1 ГПК с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Препис от молбата е изпратен на ЗД [фирма] за становище в едноседмичен срок от връчването. От приложеното на л.44 от въззивното дело съобщение е видно, че преписът е връчен срещу подпис на адв. М. Г. – процесуален представител на ЗД [фирма], на 21.01.2014 г. До изтичане на предоставения едноседмичен срок за отговор дружеството – ответник не е изразило становище по молбата за допълване.
С определение № 45 от 20.02.2014 г. Бургаски апелативен съд е допълнил въззивното решение като е осъдил ЗД [фирма] да заплати на Н. Д. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., след като е приел, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и че е основателна с оглед изхода на въззивното производство и удостовереното в договора за правна помощ плащане на възнаграждението.
Определението е правилно.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. За да е допустимо, искането следва да бъде направено в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК задължава съда да връчи препис от молбата за изменение или допълване на решението на насрещната страна, която в едноседмичен срок от връчването може да заяви възраженията си срещу допустимостта и основателността на направеното искане по чл.248 ГПК.
Молбата, по повод на която е постановено обжалваното определение, е подадена в срока за обжалване на въззивното решение, а не след изтичането му, както поддържа частният жалбоподател. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за разглеждане на искането за допълване на въззивното решение в нарушение на чл.248, ал.2 ГПК. Твърдението за нарушаване на процедурата по чл.248, ал.2 ГПК съставлява злоупотреба с процесуални права, тъй като по делото съществуват категорични доказателства за връчване на препис от молбата по чл.248 ГПК на процесуалния представител на ЗД [фирма] – адв. М. Г., от когото изхожда и частната жалба. Като неоснователен следва да се прецени и доводът за недоказаност на факта на плащането на присъдените по реда на чл.248 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение. Заплащането на възнаграждението в брой е удостоверено в предсатвения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът има характер на разписка, доказваща реалното плащане на възнаграждението. Ищцата е поискала своевременно присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение, представила е доказателства за извършването им, а предвид изхода на делото във въззивното производство тяхното присъждане от въззивния съд е законосъобразно. Релевираното в частната жалба възражение за прекомерност на възнаграждението е преклудирано с изтичане на срока по чл.248, ал.2 ГПК за отговор на молбата за допълване и заявяването му извън този срок не може да доведе до последиците на чл.78, ал.5 ГПК – намаляване на възнаграждението.
По изложените съображения обжалваното с частната жалба на ЗД [фирма] определение по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45 от 12.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 301/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :