3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
Гр.София, 15.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 582 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Т. и К. М. Ц., [населено място] срещу въззивно решение № 302/21.02.2011г., постановено по гр.д.№ 673/2010г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение от 27.05.2010г. по гр.д.№ 3347/2008г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ против З. [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликите между сумата от 10000 лв. до 160000 лв. на Т. и от 35000 лв. до 50000 лв. за Ц..
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допустимостта на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за причинените от застрахования неимуществени вреди на ищцата Т. поради смъртта на пострадалия Д. И. – неин син и на ищеца Ц. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания. При определяне на размера на обезщетенията въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като е отчел съществувалите отношения между майката и сина, изживяванията по повод на смъртта, здравословното състояние на Ц., продължителността на лечението, възрастта и липсата на съпричиняване от страна на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат.
Според касаторите същественият материалноправен въпрос по делото е относно определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. За обосноваване на допустимостта на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторите представят решения на съдилищата с определени по-високи размери на обезщетенията.
Настоящият състав на І отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че въпросът за размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е съществен за изхода от спора по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването на материалноправния или процесуален въпрос да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база, че претенцията се основава на настъпила смърт на пострадалото от ПТП лице и на вида на телесното увреждане.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 302/21.02.2011г., постановено по гр.д.№ 673/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.