3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
С. 20.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1050/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. А. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Ц. И., срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 121 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 408/2011г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд, № 375 от 25.07.2011г. по гр.д. № 1495/2010г. в частта, с която е уважен предявеният от М. И. М. против М. Г. А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като е прогласена нищожността на извършения от М. Г. А. отказ от наследството, оставено от В. С. А..
Ответникът по касация М. И. М. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че „казусът е решен /в противоречие/ с практиката на Върховен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”. Изложени са съображения, че в решението на първоинстанционния съд е налице несъответствие между мотивите и диспозитива, като в мотивите е посочена М. Х., а в диспозитива М. Г. А., а въззивният съд не е отговорил дали това е очевидна фактическа грешка или не е такава грешка. Посочил е само, че очевидните фактически грешки се изправят по реда на чл. 247 ГПК.
Изложението не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Ако въпреки това от съдържанието на изложението и касационната жалба се изведе въпрос по прилагането на чл. 247 ГПК, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е приложил разпоредбата в точния й смисъл – поправката се извършва от съда, постановил съдебния акт. Съгласно дадените разяснения в т. 4 на посоченото по-горе ТР правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито в касационната жалба, нито в изложението е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 121 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 408/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: