О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 11.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 391 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв. Ф. Р. против определение № 726/02.11.2015г. по в.ч.т.д. № 582/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд № 1970/02.06.2015г. по т.д. № 187/2015г. , с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се сочи, че в атакуваното определение неправилно въззивният съд е приел, че липсва правен интерес за касатора от предявяване на исковете по чл.124 ГПК и чл.29 ЗТР. Качеството акционер на [фирма] в ответното дружество [фирма] понастоящем е спорно, предвид висящността на производството по т.д. № 2149/2014г. на В.. Това качество е възникнало след вземане на решенията на ОС на акционерите и на СД за избор на Ж. К. за член на СД и респ. за изпълнителен директор на [фирма], но действията на представляващия ответното дружество засягат пряко правата на касатора като акционер, поради което признаването за несъществуващо на мандатното правоотношение и на съответното обстоятелство, вписано в ТР ще се отразят непосредствено върху обема на акционерните права на [фирма]. За частния жалбоподател е налице правен интерес и от иска по чл.29 ЗТР, тъй като той е акционер, а не трето за ответното дружество лице и при уважаване на иска по чл.29 ЗТР вписването на оспорените обстоятелства не би имало за него действие за периода от вписването до заличаването им при постановяване на положително решение по чл.29 ЗТР. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответниците [фирма] и Ж. К. оспорват основателността на частната жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с обективираната по Решение № 202/22.12.2010г. по т.д. № 764/2009г. на ВКС, II т.о. задължителна практика на ВКС. Отново са развити съображения за неправилност на атакуваното определение на ВнАС идентични с тези по частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че предявените искове по чл.124 ГПК и чл.29 ЗТР са недопустими поради липса на правен интерес от завеждането им за [фирма]. Качеството на акционер за последното е възникнало на 29.08.2013г., т.е. след вземане на решения от ОСА и от СД по отношение избора на Ж. К. за член на СД и за негов изпълнителен член, за които решения частният жалбоподател твърди, че са нищожни, а вписаните въз основа на тях в ТР обстоятелства – несъществуващи. Същите обстоятелства са и били вписани преди възникването на членственото правоотношение на касатора, поради което евентуалното им заличаване ще има за него действие занапред и няма да повлияе върху правата и законните му интереси като акционер.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. Настоящата инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път с определението си по чл.288 ГПК.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото. Навежда оплаквания, които могат да се квалифицират като общи основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК. Те макар и да отговарят на изискването за редовност на частната касационна жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на частната касационна жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Ето защо не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №726/02.11.2015г. по в.ч.т.д. № 582/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: