5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 03.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2361/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Т. Боянов, с ЕГН [ЕГН] и на Г. М. Г., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение на Апелативен съд – София, постановено по в.гр.д. № 345/2016 г., с което след отмяна на решение № 8244 от 30.11.2015 г. по гр.д. № 9557/2014 г. на Софийски градски съд, са обявени за недействителни по отношение на държавата, на основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК: договор за продажба от 31.03.2011 г., извършен с нотариален акт № 50, т.ІІ, рег. № 8552, дело № 232/2011 г. на нотариус № 274, с който В. Боянов е прехвърлил на Г. Г. право на собственост върху индивидуализирания в него апартамент и договор за продажба от същата дата, нот. акт № 51, нот.дело № 233/2011 г., с който е прехвърлена собствеността върху посочения в него гараж.
В жалбите се поддържат касационни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, на основание чл.281, т.3, предл. първо и второ от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по спора, без да изпълни процесуалните си задължения, при липса на доклад по чл.146 ГПК на първата инстанция и при направено в тази връзка оплакване във въззивната жалба на НАП. Според касационните жалбоподатели не е доказано и намерението за увреждане в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, като ищецът не е доказал и, че процесните сделки обективно увреждат публичния взискател. Поддържат се и доводи за неправилност на въззивното решение в частта, с която е прието, че В. Боянов и Г. Г. са „свързани лица” по см. на §1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК, доколкото ищецът не е твърдял свързаност по см. на ДОПК, а от друга страна касаторите считат, че е съдът е допуснал разширително тълкуване на посочената разпоредба. По съображения, подробно изложени в жалбите, се претендира касиране на решението и постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявените от Национална агенция по приходите искове по чл.216 ДОПК, с произтичащите от това последици.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК исканията за допускане на касационно обжалване са основани на две групи въпроси:
І. Процесуалноправни въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, съгласно императивната разпоредба на чл.146 от ГПК; 2. Доколко и в какъв обем въззивният съд следва да прояви активност, предвид задълженията си по чл.7 и чл.10 от ГПК, за попълване на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, с оглед съотношението на служебното начало с принципа на диспозитивното начало и 3. Следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл.7 ГПК за изясняване фактическите твърдения и правните доводи на страните. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената практика на ВКС.
Формулираният от касаторите материалноправен въпрос е в следния смисъл: Попада ли в § 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК представителството по пълномощие на едно физическо лице от друго и може ли, с оглед на лимитативно посочените в §1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК случаи на свързаност, да се приеме, че действащият по пълномощие на друго физическо лице е „свързано лице”. По този въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, надлежно мотивирана.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация, чрез М. Б. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – София. Искането за допускане на касационно обжалване се оспорва изцяло, а по същество се поддържат доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което са процесуално допустими.
За да постанови атакуваното решение, след преценка на данните по делото, съдебният състав на Апелативен съд – София е извел правни изводи за доказаност на предпоставките, обосноваващи основателност на иска, на посочените основания, тъй като процесните договори са сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия и един ден преди връчването на ревизионния акт, с който се установени публични задължения на прехвърлителя; страни по процесните два договора са проверяваното лице и неговия пълномощник, на който е била връчена заповедта за ревизия и ревизионния акт, на основание предоставено му генерално и безсрочно пълномощно; договорите са сключени с намерение на данъчно задълженото лице да увреди публичния взискател и договорите са във вреда на публичния взискател, защото купувач е свързано с длъжника лице по см. на § 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК. Прието е, че освен намерение за увреждане, е налице и реално увреждане, тъй като по тези разпоредителни сделки купувачът не е заплатил реално продажната цена. Не са кредитирани материализираните в нотариалните актове изявления на продавача и купувача за заплатена по-голяма част от цената на имотите при сключването на предварителните договори. В тази насока е констатирано представянето само на един предварителен договор – за процесния апартамент, но не и за гаража; липсата на достоверна дата на предврителния договор, предхождаща датата на сключване на окончателния договор и несъобразяване със съществуващите към този момент ограничения за заплащане в брой на суми над 10 000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По формулираните от касаторите идентични процесуалноправни въпроси, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. В случая тази предпоставка би била налице само при надлежно сезиране на въззивния съд с оплаквания и доводи от страните за липсата на доклад по чл.146 ГПК. Твърденията в касационните жалби за направено в тази насока оплакване във въззивната жалба на НАП, са необосновани, което е видно от съдържанието на тази жалба. Позоваването, от страна на процесуалния представител на НАП, в качеството му на въззивник, на извършено от първата инстанция процесуално нарушение по см. на чл.7 ГПК, изразяващо се в липсата на указания за представяне на доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, включително и за липсата на произнасяне по направено доказателствено искане – за представяне, от страна на ответниците, на документ, доказващ разплащане по сключените договори за покупко-продажба на недвижими имоти, не може да се идентифицира като оплакване за неизвършен от първата инстанция доклад по чл.146 ГПК. Само при наличие на изрично оплакване за неизпълнено от първоинстанционния съд задължение за изготвяне на доклад, отговарящ на изискванията по ал.1 и ал.2 на чл.146 ГПК, или доводи в такава насока от въззиваемите, за въззивната инстанция съществува задължение за даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а във връзка с правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото – указанията, дадени в т.1 от ТР.
По материалноправния въпрос – дали представителството по пълномощие на едно физическо лице от друго попада в обхвата на дефинитивното определение за свързани лица по §1, т.3, б.”д” от ПР на ДОПК, също не може да се допусне касационно обжалване. Този въпрос е релевантен към уважения иск по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. Според посочената преходна разпоредба, по смисъла на този кодекс „свързани лица” са лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице. Независимо от неяснотата на нормата в нейната последна част, пораждаща необходимост от тълкуването й, в какъвто смисъл са основателни доводите на касаторите, не би могло да се счете, че въпросът попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Изводът за недоказаност на общата предпоставка за достъп до касация произтича от вида на съотношението между предявените от НАП, съответно уважени искове по чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ГПК. След като поставеният от касаторите материалноправен въпрос не е единствено обуславящ, то с оглед указанията в постановения акт на нормативно тълкуване – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не би могло да се допусне.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, решение по в.гр.д. № 345/2016 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: