О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 26.05. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2722 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат Камелия Б., против решение № 356 от 25.11.2013 г., постановено по гр.д. № 691 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 322/22.04.2013 г. по гр.д. № 7590/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА на недвижим имот трафопост „К.”, находящ се в [населено място], ЦГЧ, кв.40, монолитно строителство, застроена площ 24 кв.м., един етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.691.18.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
[община] е основала иска си на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА.
Съдът е приел, че процесният трафопост е площадков енергиен обект, по смисъла на т. 41 ДР ЗЕ и като такъв съставлява съвкупност от два компонента: сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. Процесният трафопост, като вид площадков енергиен обект, е елемент на енергийната система и обслужва определен брой потребители, притежаващи имоти на територията на [община]. Т. е актуван като държавна собственост през 1995 г., като е отразено, че е включен в капитала на [фирма] Въз основа на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза, както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, съдът е счел за установено, че процесният трафопост се води в инвентарните книги на ответното дружество като сграда под инвентарен номер и притежава паспорт на „Електроснабдяване”-район София, поделение „Електроснабдяване” Перник, Е. район-Перник с дата на въвеждане в експлоатация 1964 г.
[фирма] е образувано с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, видно от което като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – София област е включено и Предприятие “Електроснабдяване”- Перник, следователно към момента на влизане в сила на ЗМСМА държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област Предприятие “Електроснабдяване”- Перник. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г.. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение № 20/02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21/29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС на [фирма].
От комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза се установява, че в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991 г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност – първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от време; в Държавен архив [населено място] е съхранен баланс на [фирма],“Електроснабдяване” – клон Перник към 31.12.1991 г., видно от който предприятието притежава ДМА на една обща стойност 38 838.00 лв., но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от който да бъде направен извод за конкретните ДМА, включени в баланса и във формираната обща стойност и в частност за включването на процесния трафопост в баланса; единствените съхранени документи са инвентарни книги, които са с период на създаване от 1948 г. до 2000 г., част от които са на книжен носител (тетрадка), а други – на електронен носител и процесният трафопост се води в инвентарните книги като сграда от 01.06.1985 г.
Въз основа на показанията на свидетеля С. Т. А., работещ от 1992 г. в ответното дружество и предхождащите го дружества-праводатели, като “старши проучвател”, е прието за установено, че процесната сградата винаги е представлявала трафопост, който се обслужва и поддържа от ответното дружество и дружествата-праводатели на ответника.
При горните факти и с оглед заявеното придобивно основание по § 7, ал.1, т.7 ЗМСМА съдът е приел, че от правно значение са следните предпоставки: че процесното съоръжение е елемент на енергийната система, че то обслужва само територията на [община] и че не е включено в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на ЗМСМА в сила – 17.09.1991 г. Позовавайки се на практиката на ВКС по Решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 99/2009 г., I г.о., ГК, въззивният съд е счел, че нормата на ал. 2 от § 7 от ЗМСМА, в сила от 30.05.1995 г. поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество.
Съобразена е и практиката на ВКС по Решение № 314 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г., I г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според която, до влизане в сила на ЗС (16.11.1951 г.) няма общинска собственост. Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост. Общините се грижат единствено за правилното управление на държавната собственост. Конституцията от 1971 г. в редакцията й до 1990 г. /отм./ също не урежда общинската собственост като отделен вид собственост. Тя не въвежда промяна в предишния режим на държавната собственост, но извършва систематизация и детайлизиране. Формите на собствеността, които признава, са държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените организации и личната собственост. В нея изрично е записано, че държавната собственост съставлява единен фонд. Изяснено е, че държавата осъществява правото си на собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно управление на които се намират отделните части на единния държавен фонд.
Изложени са съображения, че в настоящия случай ответното дружество притежава акт за държавна собственост № 12493/30.03.1995 г., и съгласно същия акт процесният трафопост е включен в баланса на [фирма]. Отразеното в акта за държавна собственост за включването на трафопоста в капитала на посоченото търговско дружество като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК има доказателствена сила в тази му част и при оспорването му, тежестта на доказване пада върху оспорващата страна съгласно чл.193 ГПК, като в настоящия случай доказателствената му сила не е опровергана.
По горните съображения е счетено, че не е налице отрицателната предпоставка на ал. 2 от §7 ЗМСМА, изискваща процесният трафопост да не е включен в баланса на “Електроснабдяване”- Перник към датата на влизане на ЗМСМА – 17.09.1991 г., поради което същият не е станал общинска собственост.
Касаторът [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
1. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му, тъй като за него бил издаден акт за държавна собственост през 1995 г., в който било отбелязано, че е включен в капитала на [фирма].
2. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. като: оборотна ведомост, от която се устаонвяват конкретните ДМА, които са включени в аланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на ДМА, решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост.
По тези въпроси се поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., според което за да премине трафопоста в капитала на НЕК ЕАД, същият задължително трябва да се е водил по баланса на държавното предприятие при преобразуването му в търговско дружество и към по-ранния момент – влизане в сила на ЗМСМА, а в противен случая липсват отрицателните предпоставки по § 7, ал.1 и ал.2 ЗМСМА и трафпоста е общинска собственост по силата на закона от момента на влизането му в сила и решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., свързано с тълкуване хипотезата на чл.17а ЗППДОП-отм., според което записването на имот като актив в баланса на търговско дружество има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества и в този случай записването на имот като актив в счетоводните книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление. Въззивното решение съответства на посочените решения, доколкото съдът е приел, че процесният трафопост е бил включен в баланса на държавното предприятие „Електроснабдяване”-Перник.
По същество въпросите са свързани с проблема с какви доказателства се доказва предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление на държавно предприятие и как преминава правото на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество. По тези два въпроса няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС В обжалваното решение, макар и не изрично, но като краен извод, е прието, че доказването на предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление може да стане и с непреки доказателства като счетоводни записвания или актове за държавна собственост, в които е отбелязано това предоставяне, и че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на търговското дружество се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това съответства както на закона /ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС- например решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество. В този смисъл изводът на въззивният съд, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на Предприятие “Електроснабдяване”- Перник, обоснован въз основа на установените факти за отразяване в инвентарните книги и акта за държавна собственост, не противоречи на практиката на ВКС.
3. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие
По този въпрос се поддържа, че е налице противоречива практика, като с решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че правната норма има обратно действие от момента на влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г., в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че тази норма е материалноправна и няма обратно действие. Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е постановено по реда на ГПК от 1952 г.-отм. и е част от каузалната практика на съдилицата. По въпроса за тълкувателния характер на нормата на § 7, ал.2 ПЗР ЗМСМА, поради което същата има обратно действие от влизане в сила на нормативния акт, който тълкува, е налице непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, също и решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др.
При наличие на практика на ВКС, на която въззивното решение съотвества, следва, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
[фирма], [населено място] не е представило доказателства за направени по повод подадената касационна жалба разноски, поради което искането му за възстановяването им е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 25.11.2013 г., постановено по гр.д. № 691 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: