9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
[населено място],25.01. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 196/2010 година
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 309 от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 541/2009 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 390 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 2197/2008 г. на Шуменски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Колева Каменовска и И. П. И. против [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД от ЗЗД, е прогласена нищожността на сключения във формата на нотариален акт № 92 от 20.12.2002 г., т.VІ, рег. № 11142, н. д. № 804 на нотариус С. С. с район на действие Шуменски районен съд, между Т. Каменовска, действаща лично и в качеството на пълномощник на И. И., и [фирма] договор за ипотека върху недвижим имот, обезпечаващ задължение по договор за паричен заем, като са присъдени разноски на ищците в размер на 2 391.09 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение в частта, с която договорът за ипотека е признат за нищожен поради липса на основание, и за неправилност на решението в останалата част поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд е обявил договорът за нищожен по силата на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, без да е бил сезиран надлежно с иск на посоченото правно основание. Позовава се на необоснованост на фактическите констатации на съда за съсобственост върху ипотекирания имот между двамата ищци – ипотекарни длъжници. Развива подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на възприетите от въззивната инстанция изводи за нищожност на ипотечната сделка поради неспазване на изискуемата форма за действителност, липса на съгласие на ищеца И. И. за сключването й и на валидно предоставена от същия представителна власт в полза на Т. Каменовска за учредяване на ипотеката. Релевира като порок на решението и неправилното приложение на материалния закон при преценката за нищожност на договора поради противоречие на отделна негова клауза – чл.7, с императивната разпоредба на чл.152 от ЗЗД.
Ответниците по касация Т. И. Каменовска и И. П. И. от [населено място] оспорват жалбата като неоснователна в писмен отговор по чл.287 от ГПК и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 366 от 17.06.2010 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост в частта, с която договорът за ипотека е признат за нищожен на основание чл.26, ал.2 пр.4 от ЗЗД. В останалата част касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по приетите за обуславящи материалноправни въпроси за действителността на договор за ипотека върху конкретен недвижим имот, сключен от пълномощник въз основа на пълномощно, предвиждащо право за учредяване на ипотека върху всички имоти на упълномощителя; за значението на размера на обезпеченото с ипотека вземане като елемент на упълномощаването; за предпоставките, при които е допустимо съдът да прогласи за нищожен целия договор, ако нищожността засяга отделна договорна клауза, и за съответствието на клаузата на чл.7 от сключения между страните договор с императивната норма на чл.152 от ЗЗД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното :
За да отмени първоинстанционното решение и да прогласи за нищожен сключения между Т. Каменовска, действаща лично и като пълномощник на съпруга си И. И., и [фирма] договор за ипотека във формата на нотариален акт № 92 от 20.12.2002 г. на нотариус С. С., с който е учредена ипотека върху апартамент в [населено място] за обезпечаване на задължение на ищците към ответника за връщане на паричен заем, въззивният съд е приел, че са осъществени всички релевирани в исковата молба основания за нищожност на ипотечната сделка. Въз основа на представения по делото и неоспорен нотариален акт № 69/04.02.1983 г. за собственост на жилище, предоставено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, е направен извод, че към момента на сключване на договора ипотекираният имот е притежаван в съсобственост от ищците – съпрузи, без да е изключено наличието на съпружеска имуществена общност, и с оглед на това ипотеката е следвало да се учреди съвместно от двамата съсобственици. Поради обстоятелството, че договорът за ипотека е сключен от Т. Каменовска лично и като пълномощник на И. И., а в нотариалния акт за е положен само подпис на Каменовска в лично качество, е обосновано становище, че при нотариалното оформяне на ипотеката е нарушен чл.476, б.”е” от ГПК /отм./, което води до нищожност на нотариалното действие, съгл. чл.472 от ГПК /отм./, и на договора за ипотека, предвид неспазването на установената в закона форма за действителност – чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД. Ипотеката е обявена за нищожна и на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на представителна власт, а като последица от това – и на съгласие, на съсобственика И. И.. В подкрепа на този извод е посочено, че при сключване на договора И. е представляван от съпругата си с пълномощно, квалифицирано като общо, което не съдържа данни за конкретния имот, който може да бъде обект на ипотека, за конкретния размер на обезпеченото вземане и за личността на ипотекарния кредитор. За основателен е счетен и искът за признаване нищожност на договора поради противоречие с императивната норма на чл.152 от ЗЗД. Нищожността е аргументирана със съображения, че съдържащата се в чл.7 на ипотечния договор уговорка за предаване на владението върху ипотекирания имот от длъжниците при подписване на нотариалния акт съставлява предварително съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, като не е възприет основания на чл.26, ал.4 от ЗЗД довод на ответника, че дори да е нищожна, уговорката не влече нищожност на целия договор. Договорът за ипотека е признат за нищожен и по силата на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – липса на основание, след като е счетено за доказано твърдението в исковата молба, че отразената в нотариалния акт за ипотека заемна сума от 3 772 щатски долара, равностойни на 7 166.80 лв., не е предадена от ответника на ищците.
Основателни са оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, обявявайки договора за ипотека за нищожен поради липса на основание. Исковата молба, с която ищците са инициирали съдебното производство пред Шуменски районен съд, действително съдържа твърдения за учредяване на ипотеката без основание поради липса на реално предаване на обезпечената заемна сума. В петитума на исковата молба обаче не е формулирано искане за обявяване на договора за нищожен като сключен без основание. Несъответствието между обстоятелствената част и петитума съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Нередовността не е констатирана не само от първоинстанционния, а и от въззивния съд, който не е предприел необходимите процесуални действия по чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 от ГПК за нейното отстраняване съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, значими и при действието на приетия през 2007 г. ГПК. Като е обявил договора за нищожен поради липса на основание, без да е сезиран с подобно искане от ищците, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен съгл. чл.293, ал.4 от ГПК в частта относно произнасянето по ненадлежно заявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в същата част от стадия на производството по чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 от ГПК за отстраняване на несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
В касационната жалба касаторът се е позовал на необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд за наличие на съсобственост между ищците върху ипотекирания имот като предпоставка за успешното провеждане на търсената с исковете защита. Правилността на изводите за възникване и съществуване на съсобственост върху конкретен недвижим имот е обусловена от правилното прилагане на материалния закон, уреждащ съдържанието и правните последици на съответния правен способ, сочен като източник на съсобствеността. Нарушението на материалния закон не е въведено като касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, поради което евентуалната необоснованост на фактическите изводи за съсобственост върху имота, обект на ипотека, сама по себе си е без значение за правилността на решението.
Правилни са изводите на въззивния съд за нищожност на договора за ипотека на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, предвид неспазването на предвидената в чл.167, ал.1 от ЗЗД форма за действителност – писмен нотариален акт. Към момента на сключване на процесния договор изискванията относно съдържанието на нотариалния акт са уредени в чл.476 от ГПК /отм./. Според чл.476, б.”е” от ГПК /отм./, задължителни реквизити на нотариалния акт са подписите на страните и на нотариуса. Страните в нотариалното производство са посочени в чл.468 от ГПК /отм./ и това са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното удостоверяване. Обосновано и кореспондиращо със закона е разбирането на въззивната инстанция, че нотариалният акт, с който е оформен договорът за ипотека от 20.12.2002 г., не съответства на императивното изискване на чл.476, б.”е” от ГПК /отм./, тъй като не съдържа подпис от името на ищеца И. И. в качеството му на страна по см. на чл.468 от ГПК /отм./ в нотариалното производство. В нотариалния акт са положени само подписи на законния представител на ипотекарния кредитор [фирма] и на ипотекарния длъжник Т. Каменовска в личното й качество на страна. Нотариалният акт не съдържа нито подпис на Каменовска в качеството на пълномощник на другия ипотекарен длъжник – представляваният И. И., нито отбелязване, че Каменовска подписва акта и като пълномощник на другата неучастваща в нотариалното производство страна. Неспазването на формалното изискване на чл.476, б.”е” от ГПК /отм./ при оформяне на договора за ипотека води до нищожност на нотариалното действие, съгл. чл.472 от ГПК /отм./, а като последица от това – и до нищожност на обективирания в нотариалния акт договор за ипотека поради отсъствие на предписаната от чл.167, ал.1 от ЗЗД форма за действителност. Ето защо въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е договорът за ипотека е признат за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.
Не може да се възприеме за правилно становището на въззивния съд за нищожност на договора поради липса на представителна власт и на съгласие за сключването му от страна на ищеца И. И.. Преди всички следва да се отбележи, че доколкото липсата на съгласие е обоснована в исковата молба с ненадлежното представляване на И. при изповядване на ипотеката, предявеният иск намира своето правно основание в нормата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, а не както е приел въззивният съд в чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Що се отнася до правото на ищцата Т. Каменовска да релевира отсъствието на съгласие и ненадлежното представителство на другия съсобственик като порок на договора, този въпрос не е поставен в касационната жалба и не следва да се обсъжда.
Учредяването и обемът на представителната власт в случаите на доброволно представителство зависят от волята на представлявания, който съгл. чл.36, ал.1 от ЗЗД е свободен да прецени дали да упълномощи определено лице да извършва от негово име определени правни действия. В отношенията на упълномощения представител с третите лица обемът на представителната власт се определя от пълномощното, в което е изразена външно волята на упълномощителя – чл.39, ал.1 от ЗЗД. Преценката за съответствието между извършеното от пълномощника правно действие и волята на упълномощителя се извършва във всеки отделен случай съобразно очертаните в пълномощното граници на представителната власт.
В константната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд последователно е застъпвано становище, че извършването на действия и сделки на разпореждане от името на представлявания предпоставя изрично упълномощаване и че общото пълномощно за разпореждане не е достатъчно, за да учреди представителна власт. В решение № 1419/17.01.1995 г. по гр. д. № 877/94 г. на ВС, ІІ г. о., е прието, че упълномощаването за разпореждане изисква изрично да се даде представителна власт за извършване на определени разпоредителни действия като например продажба, ипотека и др., а каква точно е представителната власт, се определя според употребения в пълномощното израз. Необходимостта от изрично индивидуализиране на вида на разпоредителното действие в пълномощното е обоснована и в решение № 2102/17.01.2001 г. на ВКС, ІV г. о., и в решение № 1327/23.12.2008 г. по гр. д. № 5259/2007 г., І г. о. За да е налице валидно учредена представителна власт с последиците по чл.36, ал.2 от ЗЗД, е достатъчно с пълномощното да се даде право на пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или действия – продажба, дарение, ипотека и т. н. Ако упълномощителят не е определил в пълномощното съдържанието и съществените елементи на конкретната сделка или действие, по аргумент от чл.39, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че тяхното уговаряне е предоставено на пълномощника, а доколко уговореното е в интерес на представлявания, е от значение за отговорността по чл.40 от ЗЗД. Съществените елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, след като законът не въвежда нито диспозитивни, нито императивни правила относно съдържанието на пълномощното. При отсъствие на законова регламентация упълномощаването не би могло да се поставя в зависимост от несъществуващи изисквания за включване в пълномощното на съществените елементи на бъдещото разпоредително действие или сделка – напр. цената, по която да се извърши продажбата, лицето, на което да се дари имот или в чиято полза да се предостави залог.
В пълна степен изложеното важи и за пълномощното, с което се учредява представителна власт за сключване на договор за ипотека върху недвижим имот. Не намират опора в закона аргументите на въззивния съд, че заради предвидената в чл.166, ал.2 от ЗЗД специалност на ипотеката пълномощното за сключване на ипотека следва да съдържа конкретно посочване на имота, обект на ипотека, размера на обезпечаваното вземане и кредитора, в чиято полза може да се учреди ипотеката. В чл.166, ал.2 от ЗЗД законодателят е уредил специалността на ипотеката, а в чл.167 от ЗЗД е посочил лимитивно реквизитите, които трябва да съдържа нотариалният акт като форма за валидност на договора за ипотека, но не е поставил специални изисквания към съдържанието на пълномощното за сключване на ипотечния договор. При тази законова уредба, ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощеният има право да извърши от името на упълномощителя. Да се приеме, че договорът за ипотека е недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, ако в пълномощното не са конкретизирани имота, размера на вземането и ипотекарния кредитор, е равнозначно на недопустимо правоприлагане contra legem. В аналогичен смисъл е и произнасянето в цитираното решение № 1327/23.12.2008 г. на ВКС, І г. о., в което е обосновано становище, че след като пълномощното дава право на пълномощника да ипотекира имотите на упълномощителя и не предвижда ограничения на представителната власт, по силата на чл.39, ал.1 от ЗЗД пълномощникът следва да се счита овластен да уговори условията на ипотечната сделка; Непосочването на имотите, предмет на ипотеката, и на размера на обезпечените суми е ирелевантно за обема на представителната власт и за действителността на сключения договор за ипотека. На основание чл.291, т.1 от ГПК настоящият състав приема за правилна изразената в това решение съдебна практика, на която обжалваният акт противоречи.
В резултат на неправилно приложение на разпоредбите на чл.36 във вр. с чл.39, ал.2 от ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД въззивният съд е обявил договора за ипотека за недействителен /нищожен/ спрямо ипотекарния длъжник И. И. по съображения, че при сключването му длъжникът е представляван от съпругата си с общо пълномощно, което не предвижда право за ипотекиране на конкретния имот за обезпечаване на конкретното вземане по договор за паричен заем. Пълномощното изхожда от И. И., предхожда учредяването на ипотеката и е обективирано в изискуемата от чл.37, ал.2 от ЗЗД особена форма. Съдържанието на пълномощното отразява ясно и недвусмислено волята на упълномощителя да предостави представителна власт на пълномощника Т. Каменовска да се разпорежда от негово име с всички негови имоти, както намери за добре и за каквато сума намери за добре, да ги продава и да ги ипотекира в полза на когото намери за добре и за каквато сума намери за добре. Очертаните по този начин предели на представителната власт обосновават несъмнен извод не само за извършването на изрично упълномощаване за учредяване на ипотека върху всички имоти на упълномощителя, но и за предоставянето на пълна свобода на пълномощника да определи по своя преценка съдържанието /съществените елементи/ на ипотечната сделка. Сключеният от Т. Каменовска в качеството й на пълномощник на И. И. договор за ипотека с [фирма] не надхвърля обема на представителната власт на пълномощника и не е недействителен спрямо представлявания при предпоставките на чл.42, ал.2 от ЗЗД. Предявеният иск за признаване нищожност на договора поради липса на съгласие и представителна власт, квалифициран неправилно по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, е неоснователен и неправилно е уважен от въззивната инстанция.
Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗД въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен искът, и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Обжалваното решение е неправилно и в частта, с която е прогласена нищожността на ипотечния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД. Основателни са доводите на касатора, че съдържащата се в чл.7 на договора уговорка за предаване на владението върху ипотекирания имот на кредитора в деня на учредяване на ипотеката не съставлява предварително съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД относно начина на удовлетворяване от ипотекирания имот и не обуславя нищожност на целия договор. Редът за удовлетворяване на кредитор с обезпечено с ипотека вземане е уреден в чл.173 от ЗЗД, който предвижда при неизпълнение на падежа на обезпеченото с ипотека вземане кредиторът да получи цената /или част от нея/ на ипотекирания имот, независимо в чия собственост се намира имотът, като се снабди с титул за принудително изпълнение въз основа на акта за вписване на ипотеката. В конкретния случай постигнатото от страните съгласие за предаване на фактическата власт върху ипотекирания имот на ипотекарния кредитор по никакъв начин не преурежда законовия ред по чл.173 от ЗЗД за предпочтително удовлетворение и не може да се квалифицира като забранено от чл.152 от ЗЗД съглашение, за да води до нищожност на договора. Дори да се приеме, че уговорката на чл.7 противоречи на императивната норма на чл.152 от ЗЗД и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, нейната нищожност не опорочава действителността на целия договор по аргумент от чл.26, ал.4 от ЗЗД. Договорът за ипотека не съдържа данни, заради които да се предполага че страните не биха го сключили без нищожната клауза, заместена по право от повелителните правила на чл.173 от ЗЗД. В същия смисъл е и трайната практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, изразена в решение № 290/29.03.2006 г. по т. д. № 474/2005 г. на ІІ т. о., решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ІІ г. о. и др. Поради констатираната неправилност въззивното решение следва да бъде отменено и в частта по иска с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД, който следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.293, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК решението следва да се отмени в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищците разноски по чл.78, ал.3 от ГПК за разликата над сумата 597.77 лв. /дължима върху уважения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД/ до сумата 2 391.09 лв. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора разноски, съразмерно на отхвърлените искове, в размер на 959.20 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 и чл.293, ал.1 вр. с ал.2от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 309 от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 541/2009 г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 390 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 2197/2008 г. на Шуменски районен съд е признат за нищожен поради липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД сключеният между Т. Колева Каменовска – лично и като пълномощник на И. П. И., и [фирма] договор за ипотека във формата на нотариален акт № 92 от 20.12.2002 г., т.VІ, рег. № 11142, н. д. № 804 на нотариус С. С., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Шуменски окръжен съд.
ОТМЕНЯ решение № 309 от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 541/2009 г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 390 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 2197/2008 г. на Шуменски районен съд е признат за нищожен поради липса на съгласие и представителна власт и противоречие със закона – чл.152 от ЗЗД, сключеният между Т. Колева Каменовска – лично и като пълномощник на И. П. И., и [фирма] договор за ипотека във формата на нотариален акт № 92 от 20.12.2002 г., вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Колева Каменовска и И. П. И., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, кантора 32 – адв. Б. Борисов, против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Плиска” № 36, искове с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване нищожност на сключения между Т. Колева Каменовска – лично и като пълномощник на И. П. И., и [фирма] договор за ипотека във формата на нотариален акт № 92 от 20.12.2002 г., т.VІ, рег. № 11142, н. д. № 804 на нотариус С. С., поради липса на представителна власт и на съгласие от страна на И. И. и поради противоречие със закона – чл.152 от ЗЗД.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 309 от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 541/2009 г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 390 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 2197/2008 г. на Шуменски районен съд договорът за ипотека, сключен между Т. Колева Каменовска – лично и като пълномощник на И. П. И., и [фирма] във формата на нотариален акт № 92 от 20.12.2002 г., е признат за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД поради неспазване на предписаната в закона форма за действителност.
ОТМЕНЯ решение № 309 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 541/2009 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Т. Колева Каменовска и И. П. И. разноски по чл.78, ал.3 от ГПК над сумата 597.77 лв., като ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част за разноските.
ОСЪЖДА Т. Колева Каменовска и И. П. И. да заплатят на [фирма] сумата 959.20 лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :